Фейсбук (4-та, последна част)

                                      фантастика, фентъзи



                                                          ***    
    - Последвайте ме. И не се опитвайте да вършите глупости - със строг глас каза Тод.
    Майла и Роджър покорно тръгнаха след него, а плътно зад тях се движеха хората и кучетата.
    Отведоха ги в просторна каменна зала на четвъртия етаж. В единия й край имаше стълби, водещи до златен трон. Над и около него се простираха царствени червени завеси. Тод отиде и седна на трона, а войниците отведоха Роджър и Майла пред стълбите.
    - Свободни сте, нека останат само петима от вас, както и двамата пленници - викна той на войниците и на кучетата. По-голямата част от тях се разотидоха, останаха само Роджър и Майла, заедно с още пет човека, които застанаха зад тях и отстрани.
    - Здравей Роджър - извика Тод. - Очевидно си успял да се подготвиш за моето настъпление. Имаш моите поздравления за хитрия ответен ход.
    - Знаех, че ще ме убиеш, Тод. В реалния свят си по-силен от мен.
    - Сега също имам няколко предимства. Аз съм жив, а ти не си. Аз съм в моята крепост, а ти си мой пленник. Аз държа ключа за програмата, а ти не знаеш къде да търсиш.
    -Но имаш един недостатък. За теб любовта е чуждо нещо. Никога не си я изпитвал и никога тя не ти е давала криле. Ти си пропит със злоба и тя диктува живота ти, а доброто винаги е по-силно от злото.
    - Мъдри думи, Роджър. Но в случая са безполезни. Аз водя в резултата, а до края на мача остава малко време. Няма смисъл да сочиш за пример любовта. Тя не съществува, тя е съвкупност от различни съставки и чувства, тя няма сила и стойност, не е по-различна от сексуалното привличане между половете, както е при животните.
    - Лъжеш се, Тод. Нямаш си представа колко се лъжеш.    
    - Отведете ги оттатък! - Тод викна по-силно. Стражите хванаха Роджър и Майла и ги поведоха към изхода на залата.

    Заведоха я в отделна килия от Роджър, завързаха я с верига за стената, след което заключиха килията. Остана сама, без да знае какво се случва с любимия й. Ръцете започнаха да я болят заради веригите, които ги стискаха ужасно - дори и във виртуалния свят усещането беше като при истинска болка.
    Камъните миришеха на влага и на застояло. Долавяше се някаква неведома, сякаш всеки предмет в тая дупка бе пропит от злоба. Какво ли щеше да им стори Тод на това противно място, питаше се тя? Защо не ги уби, когато му идваха в кърпа вързани? Болката и тежкото очакване бяха неописуеми, увеличаваха се с всеки изминал момент.
    По някое време откъм съседна килия се чу рев! Майла спря да мърда, дори да диша. Ревът се повтори - беше гласът на Роджър. Още един рев - силен, пронизващ, страдалчески. Тя стана рязко и опита със сила да се измъкне от веригите, ала те бяха толкова здрави, че направиха на дланите й кървави следи. Накрая младата жена се отпусна и зарида.
    Беше задремала, когато усети присъствие. Отвори очи - пред килията стоеше Роджър, а изражението му беше мрачно.
    - Здравей, скъпа - изрече той.
    - Родж! Ти си свободен! - възкликна тя, но не успя да се усмихне.
    - Слушай внимателно какво ще ти кажа. Ти си единственият шанс да се спре играта. Чакай, сега ще те освободя.
    Роджър написа нещо на невидима клавиатура, след миг във въздуха се появи голям ключ, с който той отключи килията. След това с няколко ловки движения освободи веригите от Майла.
    - Хайде да изчезваме бързо! Ще ти обясня всичко.
    Минаха покрай няколко килии, завиха по мръсен коридор, в края на който имаше две разклонения - ляво и дясно.
    - Дай наляво - нашепна Роджър и тръгна по левия коридор, а Майла го последва. След десетина метра се оказаха на малка площадка, в която се валяха разпилени големи кашони.
    - Да се скрием зад тях - предложи тя.
    - Хайде да се скрием - съгласи се той.
    Когато застанаха зад една голяма купчина, Майла попита:
    - Знаеш ли къде се намираме?
    - Засега не, но не мисля че ще се изгубим.
    - И какво трябва да направя?
    - Слушай сега. Тод вече разполага с всички пароли и ги е променил така, че никой друг да не ги знае. Аз вече не разполагам с животи. Използвах единия, за да се освободя, но няма да успея да мина през стражите.
    - Какви стражи, Родж? Ако можеш, опитай да се успокоиш и да ми обясниш по-подробно.
    - Долу, в подземието, се намира сърцето на програмата. Тод го е преместил там. То има формата на кръгъл олтар и е пазено от тридесетина въоръжени стражи. Поради това, че не знаем паролите, няма как да деактивираме програмата, но ако отидем при сърцето и пуснем вирус, тя ще престане да функционира.
    - Вирус ли?
    - Да. "doxator.exe"! Запомни го добре! Ето така се пише - Роджър надраска върху стената думите. - Нали ще го запомниш?
    - Разбира се, скъпи. Ще го запомня. Ами ти къде ще бъдеш?
    - Аз ще вкарам файла в твоята системна настройка, тоест ще те заразя. Ти просто трябва да го поставиш посредством клавиатурата. После ще ти помогна да преминеш през стражите и да достигнеш до ядрото.
    - По какъв начин ще ми помогнеш? - в гласа на Майла се усети горчива нотка.
    - Двамата ще се втурнем рязко с оръжията ни. Имаме огнехвъргачи с по няколко изстрела. Най-вероятно ще ни убият, но ти имаш още един живот. Когато си близо до до ядрото на програмата, след убийството ще се материализираш на близко място и тогава бързо трябва да поставиш. Настройката я е направил Тод, в случай, че някой успее да го очисти там, за да защити проекта.
    - Но ако те убият, ти ще изчезнеш. Нали така?
    - Точно така, мила моя - очите на Роджър се навлажниха. - Явно наближава и моето време.
    Майла го погледна с тъга и изрече:
    - Не искам да се разделяме! Не може ли да избягаме от този замък и да заживеем в този свят? Ще бъдем щастливи, както преди. Ще кръстосваме световете, ще пътуваме през океаните, ще летим до далечните галактики. Моля те!
    - Съжалявам, скъпа.
    - Нека избягаме сега. Приятелите ни също ще дойдат тук. Ти ще бъдеш жив! Моля те! Обичам те, не искам да се разделяме!
    - И аз те обичам, скъпа моя! Със цялото си сърце! Аз също не искам да се разделяме. Но този свят е неправилен, покварен, унищожителен! Той ще развали душите ни, ще ни превърне в слуги на злото! Съжалявам скъпа, но е необходимо да го направим!
    В този момент откъм посоката, от която дойдоха, се чуха забързани стъпки.
    - Тогава да не губим време! - Майла избърса влагата от очите си, стана и тръгна решително на другата страна. Роджър също пое в нейната посока, опитвайки да я настигне. На двадесетина метра по-назад група хора ги подгониха устремено.
    Двамата достигнаха до стълбище.
    - Да се спуснем по парапета. Гледай от мен и прави същото! - каза Роджър, след това се преметна с ръце по дървения парапет и се спусна бързо. Майла опита да направи същото, но скокът й бе по-силен и тя се завъртя по корем.
    - Майла, внимавай! - викна той отдолу й, след това протегна ръце и я хвана миг преди да извърне и да полети в между стълбищната пропаст. Над тях продължаваха да тропат стъпките на неприятелите.
    Те хукнаха надолу, вземайки по две или три стъпала наведнъж. Бяха на третия етаж, когато Роджър внезапно дръпна Майла за ръка и я повлече настрани, към неголяма стая, от която се провисваха огромни черни завеси.
    - Идват и отдолу - поясни той. - Трябва да потърсим друго стълбище.
    Движеха се внимателно покрай завесите, ослушвайки се за шумове и оглеждайки се предпазливо. В друга стая - по-голяма, навярно кухня, шетаха няколко готвача, които се занимаваха със свои дейности.
    - Ето там има сандъци с оръжия-невидимки! Ще се промъкнем незабелязано покрай готвачите, ще ги вземем, сетне ще трябва да хукнем по стълбите и възможно най-бързо да се доберем до долу!
    На пръсти и с приведени тела, те минаха без проблем край готвачите и тръгнаха напред. Изведнъж от всички страни се извиси силен ЗВУК като от сирена!
    Майла се стресна и застана на място, малко след входа на помещението със сандъците.
    - Тод е обявил тревога! Разбрал е за бягството и предприема издирване! - надвика звука Роджър.
    - Ами сега?
    - Давай към оръжията!
    Втурнаха се напред, достигнаха до сандъците и се хвърлиха с вещина върху тях. Оръжията се появиха над главите им, те скочиха и ги взеха. После побягаха по тесен тъмен коридор и се добраха до големия салон. Там имаше няколко човека, които ги видяха и подвикнаха нещо, но бегълците им се изплъзнаха и излязоха към стълбището.
    - Сега е моментът! - извика Роджър.
    Те щракнаха два пъти с десните ръце - в миг познатият свят примигна и стана искрящ, едва видим. Майла слепешком тръгна надолу, по стълбището, блъскайки се в стените, в парапета или, понякога и в невидимия си приятел. Преминаха през втория, седне през първия етаж и се озоваха в подземието, сред тъмни каменни помещения. Там светът отново се изяни и те видяха, че се намират близо един до друг - в двата края на празна стая, без никакви мебели. Двамата се доближиха един до друг и се прегърнаха.
    - Мисля че е накрая на този коридор.
    - Да, оттам идват звуци.
    - Обичам те. Не искам пак да те губя пак - прошепна тя.
    - Няма да ме изгубиш, мила моя. Просто знай, че ще съм "някъде" и ще мисля за теб.
    - Не искам да те губя пак! Ако унищожим програмата, ще се разделим завинаги! - гласът й бе по-силен, по-емоционален.
    - Няма да се разделим! Никога! Обещавам ти! Аз те обичам, а любовта е вечна! Запомни го!
    - Тогава, в името на любовта, да тръгваме!
    Двамата тръгнаха по коридора, държейки огнехвъргачите си. Сирените тук се чуваха по-слабо, но те добре знаеха, че трябва да са бързи. Влязоха в голяма осветена стая, където множество хора, облечени с метални шлемове, ограждаха кръгла кафеникава платформа.
    - Напрееееед! - извика Роджър и откри огън. Майла стреля по същото време!
    Няколко души паднаха и затрептяха, други веднага откриха огън по тях.
    - Майлаааа, давайййй! - крещеше той! Жената се обърна и в същия момент видя, как някой го уцели - той се хвърли на земята и примигна. Докато той изчезваше, за стотни от секундата тя погледна в очите му и видя... огромна тъга, молба и признателност.
    Изведнъж с решителен бяг отиде до сърцето и... бе улучена... околността изчезна и след малко тя започна материализира отново, недалеч от мястото. Имаше последен живот! Трябваше да го стори в името на Роджър! Майла, примигвайки, отново скочи, преметна се и се озова върху платформата!...
    В този момент фокусира Тод, някъде измежду стражите!...
    Сви дясната ръка, появи се клавиатурата и тя започна да въвежда: "doxat..."
    Бе улучена, този път от самият Тод, който я гледаше с мръсни, кръвнишки очи...
    Докато трептеше, тя въведе и последните букви: "...or.exe."
    Светът се превърна в тъмнина!

                                                                     ***
    Майла се събуди и махна маската от лицето си. В стаята беше тъмно, нощта навярно бе настъпила отдавна. Потърка очи и погледна часовника - беше четири и двадесет след полунощ.
    Екранът на лаптопа бе тъмен, но тя размърда мишката и в мигом изникна Фейсбук-профила й. Беше отворено на лични съобщения, но... тези от Роджър липсваха.
    Дали не бе сънувала, запита си тя? Всичко бе толкова ярко, толкова реално.
    Тя излезе от сайта, сложи маската и отново влезе. Появи се триизмерния образ на страницата. Кликна върху иконката VW и в другия момент се оказа на върха на познатия огромен планински масив - онзи, в който се озова първия път.
    Господи, нима не успях, помисли си тя? Нима Тод ме е застрелял преди да въведа файла?
    Изведнъж виртуалната реалност пред нея започна да се изменя - стана на квадратчета, отначало малки, после по-големи и по-големи. Светът сякаш застина, отнякъде дойдоха черни линии - хоризонтални и вертикални. Майла гледаше ставащото пред нея с боязън, макар че друга, изключително приятна мисъл се рееше в нейното съзнание.
    Облаците се разпаднаха, планините също, линиите се смесиха с квадратчетата и образуваха някаква подвижна материя от преливащи се цветове. После тъмнината отново се появи, сякаш да потвърди теорията, че "Виртуалния свят" се разрушава.

    Отново се събуди и свали маската. Размърда мишката на лаптопа и Фейсбук-страницата й пак изникна на екрана. Този път имаше съобщение!
    Съобщението бе от Роджър!
    Пращаше й "сърце"! Просто едно сърце. Сърце за благодарност, че доброто е победило злото. Сърце от другия живот, розовеещо на фона на предишните съобщения. Сърце, показваща ясно, че той никога не би я изоставил, макар и в друг свят.
    Майла му отговори със същия емотикон и изгаси компютъра. Време беше да се приготвя за работа. Може би по новините щеше да чуе за вирус, разбил една велика програма, но не възнамеряваше да казва на никой за преживяването си.