11.08.2009 г., 11:34

Фестивал на виното

718 0 1
1 мин за четене

- Само не разбрах - мърмореше Сянка. - Защо трябва да записваме присъстващите?!
- За протокола и статистиката - отговори му Ко Та Рак. - За да се знае каква аудитория се интересува от фестивала.
- Ахам - кимна човекът. - А чия е тази идея?
- На премъдрия Реп - каза котакът.
- На Кух Че Реп значи - измърмори под нос сянката и почуквайки замислено с молива на списъка си, добави: - Трябваше да се досетя...
...
- Добре - каза малко по-късно Сянка. - Нека започнем с теб. Име?
- Ко Та Рак - отговори другият.
- А какъв си?
- Котарак естествено - засмя се котакът. - Слушай, дай аз ще питам, а ти ще пишеш. ОК?
- ОК - потвърди сянката.
- Значи отговаряй и пиши. Име?
- Сянка - отговори запитаният и старателно записа.
- А от какъв биологичен вид си?
- Най-вероятно човек - ухили се Сянка.
- Пиши "човек" и не се занасяй! - махна с лапа котакът.
...
- Име? - попита Ко Та Рак.
- Кух Че Реп.
- От какъв биологичен вид си?
- Премъдър - отговори той.
- Пиши "човек" - обърна се към Сянка котакът. - Следващият...
...
- Име? - неуморно питаше Ко Та Рак.
- Но Щен Вълк.
- Какъв биологичен вид си?
- Нощен вълк - отговори приятелят му.
- Защо пък "нощен"?! - учуди се котакът.- Какъв е пък този вид вълк?!
- Това е вълк, който е активен повече в тъмната част на денонощието и мрази да става сутрин рано - уточни Но Щен Вълк.
...
- Име?
- Дал Ма Ти Нец.
- Хъм - изсумтя Сянка.
- Какъв биологичен вид си? - питаше в това време котакът.
- Далматинец - отговори другият.
- Хей, Ко - каза сянката.
- Чакай малко - вдигна лапа Ко и обръщайки се отново към новодошлия, попита: - А какво е това "далматинец"?
- Амии... едно такова като мен - каза далматинецът. - Бяло на черни петна.
- Хей, Ко! - настоя за внимание Сянка.
- Чакай! - пак вдигна лапа Ко Та Рак. - Хайде влизай.
- Благодаря - кимна Дал Ма Ти Нец и влезе.
- Кажи сега.
- Далматинците са порода кучета - каза Сянка.
- Е, и? - сви рамене котакът.
- Ами - кимна към кръчмата сянката. - Този защо имаше копита?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...