7.06.2017 г., 18:42 ч.

 Фетишът на 18 годишна ( Част 2) 

  Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична
1605 2 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части « към първа част
3 мин за четене

 Най-после кафето ми дойде. Както обикновено, бях пратила Тино да ми го донесе, защото аз не обичах да чакам, а той все се блъскаше в тълпата. Този път не беше нормално, както аз го харесвах, а късо с гореща вода. Момичето зад бара беше ново, за това не знаеше как да ми приготвя „три в едно”. Запалих цигара с любимото кафе и започнахме дълги разговори, унесени в смях. Изпих го, изпуших и цигарите, но скуката с момчетата, с които бях се увеличаваше.От вратата се зададоха още двама от съучениците ми. Още повече скука.. Освен за коли, за нищо друго не си приказваха. Бяха ми скучни, защото аз се интересувах от съвсем други неща. Изведнъж огладнях. Реших да вляза до магазина и да си купя нещо за ядене. Веднага тръгнах към щанда със сладкиши. Обожавах ги! Изпитвах удоволствие, когато ядях шоколадови изделия. Имаше моменти, в които ми се искаше да изям толкова много шоколад, чак до припадък.. Тази моя ненаситност към шоколада, всъщност беше копнеж за нещо толкова хубаво, че желаех още и още, за да му се насладя до край. Имаше случай, в който исках да погълна толкова много шоколад, че не усещах дори, кога ми ставаше лошо.. Това чувство не можех да опиша с думи. Шоколадът ми действаше като наркотик. Изпитвах нужда, всеки път, когато не ядях и същевременно удоволствие, когато го вкусвах. Може би това удоволствие, което ми причиняваше шоколадът, беше близко до това със сливането на телата...  След като взех любимият ми десерт, веднага се насочих към щанда с зелени ябълки. Обичах зелени ябълки. Киселееха толкова много, че езикът ми изтръпваше. Докато избирах ябълки, покрай мен мина един мъж. Имаше толкова силен парфюм. Когато го усетих, краката ми се бяха подкосили.. Беше около двадесет и пет годишен. Парфюмът му допринасяше аромат на секс.. Не можех да му устоя. В мислите ми изникваха перверзни желания. Копнях за този мъж, копнях за аромата му. Копнях за ръцете му по мен, за краката му заклещени между моите. Какво ми ставаше? Не разбирах. Бях обезумяла. Изпитвах вълчи глад за плът., за мъжка плът. Бях толкова възбудена, че бих направила всичко с този непознат. Само да се беше върнал.. Да ме беше притиснал точно там – до щанда със зелени ябълки. Бих го разкъсала. Точно тогава разбрах, че съм фетишистка... Възбуждах се от мъжки парфюми, както и от мъжкият аромат. Усещах ли, че на близо приближава мъж, изпадах в нещо като транс. Зенниците ми се разширяваха, а желанието за секс се усилваше. Сетивата ми започваха да се засилват. Обожавах този мъжки аромат. Мъжете бяха като диви животни. Ароматът им беше много силен. Те са ловци. Аз също! Грубите им ръце, силните им крака, големият член.., всичко това бе блаженство. В сравнение с мислите на Верина, моите бяха като пералня с мръсни чаршафи.... И точно в онзи момент, на онзи щанд, бих изчукала онзи непознат мъж. В мислит ми беше постоянно той. Излязох от магазина и се насочих към кафето. Седнах и започнах да ям от сникърса, който си взех. Щом го вкусих, в съзнанието ми настъпи хаос. Представях си как езикът му се разхожда по цялото ми тяло. Последователно от горе на долу. А чувството, когато беше долу, беше възхитително. Това чувство събираше всички желания и емоции в едно. Все пак дяволът се криеше в детайлите, а детайлите бяха факти. Освен, че имах вулгарни мисли, имах и остър език. Не спестявах нищо, на никого. В училище, учителите не бяха доволни от мен, макар че бях отличничка. Естествено и на тях не спестявах нищо. Те обичаха кротките и мълчаливи момичета, а тези като мен винаги им бяха трън в очите..

 

» следваща част...

© Памела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Фантазията е нещо голямо... Не всичко, което пише е истина и не всико фантазия.. А относно за членовете им.. :D в нейния ум мъжете са такива..
  • Хахаха, мъжете и големите им членове, ти ще ме мене умориш ) Е, че да не са всички с големи, как така си го обобщила? Или то във фантазията ти е така? Там може, там всичко може ) Симпатяга. Вече не ти говоря за лирическа, защото видях, че пишеш като мен, твойте си истории. Затова се иска смелост, не всеки го може, браво от мен! Така, вече видях последователност, но най-добре да беше написала както под първата част: Следва продължение, ако човек не го види в заглавието, задължително ще го види накрая. Хубаво, сега наистина заспивам, че се съмна вече. А ти внимавай със шоколада да не се натровиш преди да завършиш разказа, че те убивам )))
Предложения
: ??:??