galinabg (Галина)
19 20
2.12.2009 г., 2:50 ч.

Филия със сладко от любов 

  Проза » Разкази
1791 0 7
18 мин за четене

Събуди се със странно усещане за започващия ден. 
С една такава много приятна тръпка около стомаха.
И мисли, с ясни очертания за нещо хубаво. 
Изненада се… усмихна се… и… се опита да си представи какво ли би могло да бъде то, притваряйки отново очи…
Странно усещане.
После буквално скочи от леглото и се изстреля към кафеварката.
Напоследък кафяво-сивият цвят на мислите й предопределяше фона на започващия ден.
А днес и кафето й имаше по-особен вкус.
 
*******
Последният им разговор беше тежък и безсмислен. Някак си от самосебе си ясен, че е последен.
Срещнаха се преди известно време толкова случайно, колкото само Теорията на вероятностите би предвидила. За себе си се беше отказала да търси контурите в мъжките образи. Приемаше ги като поток от еднакви хора, с които й беше писано да се среща, в повечето случаи като задължително условие да оправдае месечната си заплата. 
В огледалото си пожелаваше само хубав ден и изобщо не го използваше като подкрепа за довършване на образа си. Умишлено. Другото й се струваше суета. 
Вярваше, че е това, което е и нямаше нужда да се намесва с корекции.Още повече, че добре знаеше колко комични можеха да бъдат последствията понякога.
 
После, след срещата, смени „виждането” си и започна да доизкусурява огледалния образ. Прическата. Тялото. Дрехите. Погледа. Усмивката. За нея си знаеше, че е тайното й оръжие, но сега просто й благодареше специално.
 
Осъзнаваше, че прави всичко това само заради онзи мъж, но дори и не се опитваше да се съпротивлява.
Беше й толкова хубаво, колкото когато усещаше движението на пръстите му очертаващи устните й, очите й, скулите, челото, брадичката...
Толкова, колкото, когато неусетно устата й потрепваше от нежното докосване на неговата...
И толкова, колкото, когато времето спираше в единствено възможното състояние на безграничност и слятост.
 
След минутите на безвремие срещу нея се усмихваше най-красивата жена на света.
И най-добрата.


hehe.org.free.fr
Харесваше миговете, в които там, в огледалото, тя виждаше и отражението му. Като някакво особено сияние, без което не би могла да улови и частица от кадъра с Красивата Добрина.
 
*********
 
Знак за какво ли беше странно пърхащото усещане, с което се събуди? Тази мисъл не й даваше мира, докато преглъщаше особено вкусното, днес, кафе.
Като умна и реално-земна жена тя знаеше, че хубавите неща свършват точно, когато е последната възможност да останат такива.
Нито можеха да бъдат започнати отново, нито да бъдат продължени.
След последния им разговор вече знаеше, че в животя й е имало нещо Хубаво.
 
Нещо... много хубаво...
 
Докато се опитваше да разгадава знаците от необяснимото чувство тази сутрин, неусетно се размисли за Любовта.
 
Изведнъж си я представи като хляб. Като хляб в магазина, нареден на витрината.
Любовта като хляб.
Един продукт с толкова много разновидности.
Винаги с едно и също предназначение, а с толкова различни вкусове.
Типов. Ръжен, Австрийски.
Черен. Бял.
На филийки.
Питка. Франзела.
Мек. Сухар.
Ръчен.
От калъпа на поточната линия.
 
Не беше ли същото и с Любовта?
Не я ли избираме и нея, като хляба?
Според вкуса ни в момента.
Или според наличността.
 
Веднъж купувахме топъл, бял и ръчен.
Друг път класическия „Добруджа”, на филийки. Вчерашен.
Или типов, препечен.
Ръжен, с ядки.
Понякога ни се ядеше франзела, но липсваше в магазина.
 
Случваше се и  просто да минаваме на диета. Безхлебна.
 
Като ученичка харесваше русите момчета.
После започна да заглежда тъмнокосите синеоковци. Май беше мода. Италианската.
После определено не обръщаше внимание на тези под метър и осемдесет.
След това имаше претенции за стила на облеклото.
За възможностите в леглото.
Дойде ред на количествата в главата.
На нежността при докосването.
На погледа.
На усмивката.
На прегръдката.
На целувката.
 
Комбинациите бяха толкова различни. Нещо като в хлебарниците.
 
После мина на диета.
 
Ефектът беше поразителен.
Но организмът започна да си иска своето.
 
Не можеше да се съпротивлява.
 
В менюто намери нещо по вкуса си, но се оказа, че е купена последната бройка.
 
После го откри като последния останал на рафта.
Грабна го, защото знаеше, че кризата затваря много производства.
 
Беше най-вкусният хляб, яла някога в живота си, до този момент.
Най-вкусният.
 
Хлябът, за разлика от Любовта, обаче... не говореше.
Тук дойде и първата разлика.
 
Замисли се.
Може би затова последната хапка от него си оставаше вкусна.
 
А последната хапка Любов винаги... горчеше. И много трудно се преглъщаше.
Дори да е намазана със сладко.
Любимото от горски ягоди.
Обичаше и конфитюр от дюли.
 
*******
Ясно.
Днес просто щеше да измисли своя нова рецепта.
 
И си обеща търпение.
Докато намери всичките продукти.
 
За най-вкусния хляб.
 
Този път щеше да го яде бавно.
На тънки флийки.
 
Намазани с... Любов...
  

 

© Галина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може би безквасен хляб, но целия. За да бъде без грим, без лицемерие, истинска и завършена! Здравей, Галя! Пожелавам ти пълноценна любов!
  • Благодаря на всички ви Пожелавам в ръцете си винаги да държите най-вкусните филийкии)
  • Услади ми се, като пресен хляб. Поздравления.
  • Може би си права, че любовта е винаги различна...хареса ми и асоциирането и с хляба - интересно е...
    И аз сега съм на пълнозърнест...нали е модерно!

    Въпроса е, че може би ние не знам какво търсим и когато го срещнем тогава разбираме, че е точно това...поне това би трябвало да бъде тази Голямата...Любов!
    Много хубаво разказваш и откровено!
    Благодаря ти, Галина!
  • Наслада...! Като аромата на току що изпечен хляб
  • Много вкусни размисли, наситени с любов. Поздрави и този път за попадението!
  • пълнозърнест, вкусен текст.
Предложения
: ??:??