Първа част : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=237028

... загуби съзнание отново. Човекът в костюма вече беше там и го чакаше...





Джей седеше по средата на някакъв мост. Двата му края не се виждаха, а самият той беше издялан от груб камък. Широк беше не повече от метър – достатъчно широк, за да може човек да стои спокойно изправен, но и достатъчно тесен, за да се притеснява от загуба на равновесие и потъване завинаги в бездната отстрани.

Момчето погледна надолу и разбра, че се намира над огнената паст на някакъв действащ вулкан. Долу пламъците играеха, лавата кипеше, но всичко беше на достатъчно безопасно разстояние от него. Джей се почувства странно. Осъзнаваше, че всичко това около него няма как да е истина – дори и да се намираше в истински действащ вулкан, температурата в момента щеше да бъде толкова висока, че в най-добрият случай щеше отдавна да се е превърнал в пепел. И все пак това не бе сън, защото той беше с цялото си съзнание тук. Напълно ясно виждаше очертанията на моста на фона на жълточервената магма и далечните скали, огрени от сиянието на огнената течност. Погледна нагоре и видя обсипаното със звезди небе. Като малък се интересуваше изключително много от планетите и звездите, затова родителите му му бяха купували много астрономически енциклопедии, телескоп, дори и звездна карта. И в този момент съжали, че не беше обърнал достатъчно внимание на последното, защото иначе веднага би могъл да се ориентира за местоположението си. Дори и да имаше някакви съзвездия над главата си, те не му говореха нищо. Телескопа бе използвал да изучава Луната, защото всичко друго, въпреки сравнително силното увеличение на машинката, той виждаше просто като бяло петно и нищо повече. И така, макар и силно заинтересуван от астрономията, единственото съзвездие, което познаваше, беше Голямата мечка. Тази вечер, обаче, небето беше обсипано с необичайно много звезди и нейното откриване се превърна в мисия невъзможна.



Огледа се наоколо и реши, че е време да направи нещо. Тръгна по моста. В началото беше внимателен, но впоследствие откри, че му е учудващо лесно да пази равновесие. След около десетина стъпки в единият край се появиха 2 червени точки. След още десет крачки в тази посока точките се превърнаха в очи. Джей започна да усеща как камъкът под него се нагорещява.



Пет крачки.



Въздухът започна да става горещ и задушлив. Усети как гумените подметки на маратонките му започваха да се топят.



Очите го викаха и той не можеше да спре. Не трябваше да спира.



Още четири крачки.



От маратонките му започна да излиза черен дим със силна миризма на изгоряла гума. Вдиша и започна да кашля, а очите му се насълзиха.



Направи още три стъпки.



Искаше достигне двете червени резки. Трябваше да го направи. Усещаше, че от това зависи животът му.

Въздухът около него вече беше станал непоносимо горещ.



Две крачки.



Разтопената гума на подметките достигна крака му и се залепи за кожата.

Джей изпищя от болка и падна по ръце на моста. Чу силно свистене, миризма на изгоряло месо изпълни ноздрите му, а после и почувства всичко това – при допира на горещия камък ръцете му започнаха буквално да се пържат. Момчето крещеше от болка, искаше му се да умре, всичко това да приключи, пред очите му се редуваха бели и черни светлини, опитваше се да се отскубне от повърхността, която топеше ръцете му с всяка изминала стотна от секундата. Нададе мощен вик, впрегна всичките си останали сили и успя...



Болката беше непоносима, но за един кратък миг сякаш времето спря, защото мъжът в костюма седеше пред него, а червените му очи се бяха вторачили в дъното на душата му.

С последните си капки енергия протегна обгорената си, покрита с мехури и изгоряла плът ръка към него и се опита да го улови... И в този момент тя се превърна в пепел, той направи крачка назад, изгуби равновесие и с крясък полетя към огнената бездна.



Събуди се в болницата.