Фонтанът на чувствата
"Царе, президенти и правителства идват и си отиват. Сменят се времена и нрави. Но изкуството остава!"
Фани Попова - Мутафова
Bongiorno! Аз съм един фонтан със статуи и се намирам в центъра на голям италиански град. Дъното ми е посипано с плесенясали монети откъде ли не. Като всички фонтани по Света. На площада около мен има много кафенета и магазини в партерите на сградите. Сред символите на града съм и с право! Един мъдър човек навремето беше казал, че архитектурата е музика, въплатена в камък...Това в пълна степен важи и за скулптурата. И в частност - за мен и моите статуи!...
Не съм вече в първа младост. На няколко века съм. Проектира ме и ме сътвори с учениците си навремето известен скулптор. Който беше и живописец, и архитект, и поет...Типична Ренесансова личност! Беше загубил съпругата си и някои от децата си също. Въплъти мъката и болката си в мен. Но пък колко красив станах!...Какво ли не съм преживял и видял за толкова време?! Войни, природни бедствия, фестивали, смени на различни власти, празници, ... Когато всичко е наред и небето над мен е мирно, съм обект на специално внимание на туристите, разбира се. И не само. Един от събирателните пунктове съм и за младежите от града. Колко хора съм изпоженил, не е истина!...Както във Венеция има " Мост на въздишките", така и в моя град аз съм " La fontana dell'amore". Това ми е името - " Фонтанът на влюбените". Ако имаше ограда около мене със сигурност цялата щеше да е в катинарчета!...
Знам всички градски легенди, светски клюки и световни новини! Нали съм " пъпа на града" както се казва...През лятото някои луди глави ме използват за къпане. Веднъж дори от една пъстра групичка, дошла отдалеч, си изпраха дрехите в мен. И ги простряха да съхнат по статуите ми...Но аз не им се разсърдих. Дори се почувствах като участник в някаква модерна арт инсталация ли, пърформанс ли се казваше?!...
"Tutto scorre - всичко тече..." Водата се лее през мен. И над мен - когато вали дъжд, сняг и град. Но аз оставам. Дори и някои паметници като се смени властта, ги отнасят в неизвестна посока. Не малко стари сгради биват събаряни. За жалост и някои световноизвестни картини стават жертви на вандали. Много ми се иска да ги попитам тези хорица нещастни: " Вие, аджеба, колко картини сте нарисували през жалкия си животец, а?! Изобщо някога нещо сътворили ли сте с двете си ръчонки, че сте тръгнали да унищожавате труда на хората, живели и творили преди вас?! И то при положение, че повечето от въпросните творци са гладували и не са имали къде да спят, за да си купуват платна и бои..." Като се ядосам, започвам да преливам...Както се казва - " от справедлив гняв". Нали съм италианец - присъщо ми е да съм темпераментен! Така де. Отплеснах се. Мисълта ми беше, че не съм чул досега някой да е разрушил фонтан. С нагласата съм, че ще ме има до самия край на планетата Земя...Като всички фонтани по Света!...Arrivederci!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Антонова Всички права запазени
