Фонтанът на чувствата
"Царе, президенти и правителства идват и си отиват. Сменят се времена и нрави. Но изкуството остава!"
Фани Попова - Мутафова
Bongiorno! Аз съм един фонтан със статуи и се намирам в центъра на голям италиански град. Дъното ми е посипано с плесенясали монети откъде ли не. Като всички фонтани по Света. На площада около мен има много кафенета и магазини в партерите на сградите. Сред символите на града съм и с право! Един мъдър човек навремето беше казал, че архитектурата е музика, въплатена в камък...Това в пълна степен важи и за скулптурата. И в частност - за мен и моите статуи!...
Не съм вече в първа младост. На няколко века съм. Проектира ме и ме сътвори с учениците си навремето известен скулптор. Който беше и живописец, и архитект, и поет...Типична Ренесансова личност! Беше загубил съпругата си и някои от децата си също. Въплъти мъката и болката си в мен. Но пък колко красив станах!...Какво ли не съм преживял и видял за толкова време?! Войни, природни бедствия, фестивали, смени на различни власти, празници, ... Когато всичко е наред и небето над мен е мирно, съм обект на специално внимание на туристите, разбира се. И не само. Един от събирателните пунктове съм и за младежите от града. Колко хора съм изпоженил, не е истина!...Както във Венеция има " Мост на въздишките", така и в моя град аз съм " La fontana dell'amore". Това ми е името - " Фонтанът на влюбените". Ако имаше ограда около мене със сигурност цялата щеше да е в катинарчета!...
Знам всички градски легенди, светски клюки и световни новини! Нали съм " пъпа на града" както се казва...През лятото някои луди глави ме използват за къпане. Веднъж дори от една пъстра групичка, дошла отдалеч, си изпраха дрехите в мен. И ги простряха да съхнат по статуите ми...Но аз не им се разсърдих. Дори се почувствах като участник в някаква модерна арт инсталация ли, пърформанс ли се казваше?!...
"Tutto scorre - всичко тече..." Водата се лее през мен. И над мен - когато вали дъжд, сняг и град. Но аз оставам. Дори и някои паметници като се смени властта, ги отнасят в неизвестна посока. Не малко стари сгради биват събаряни. За жалост и някои световноизвестни картини стават жертви на вандали. Много ми се иска да ги попитам тези хорица нещастни: " Вие, аджеба, колко картини сте нарисували през жалкия си животец, а?! Изобщо някога нещо сътворили ли сте с двете си ръчонки, че сте тръгнали да унищожавате труда на хората, живели и творили преди вас?! И то при положение, че повечето от въпросните творци са гладували и не са имали къде да спят, за да си купуват платна и бои..." Като се ядосам, започвам да преливам...Както се казва - " от справедлив гняв". Нали съм италианец - присъщо ми е да съм темпераментен! Така де. Отплеснах се. Мисълта ми беше, че не съм чул досега някой да е разрушил фонтан. С нагласата съм, че ще ме има до самия край на планетата Земя...Като всички фонтани по Света!...Arrivederci!
© Радослава Антонова All rights reserved.
