Фрагментарно
Задъхвам се. На пресекулки. И се пръскам по пода. Като мъниста. Като капчици морска вода. Нека остана разлята. На пода. Като копнеж. По Долната земя...
Симпатизирам на стихиите. И на адреналина във кръвта. Харесвам кестените в очите ти. Като кестенявото във моята коса. Разпиляно. Като повик от тъмното. Като следа...
Можеш ли да рониш чудеса?
Облечи ме в сянката си... В скритото. Прошепнатото. В неутолената страст. Превърни душата си в гримиране...
Обичам носталгията. Може би защото ме връхлита. И стихвам. Опитомена. А спомените ги превръщам във бижута.
Все не се решавам на подстригване. А щастието не те кара да пораснеш. То е като горена захар. Разлива се в теб на кристали. Карамелизира те... до нагарчане. Затова обичам мед.
Тази сутрин сълзите са графитени. И рисуват по пода... въздишки, възбуда и трескавост.
Обичам трескавост в пръстите ми. Като догарящи факли. Като разтваряне. Като метеж.
Сънувай ме. На фрагменти. На глътки. Колаж.
Докосни ме. Със страховете си. Грамофонно. Припряно. Дори само на ум.
За да се събудя задъхана. От усещания. С носталгия. По фрагментите в моя сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоева Всички права запазени
