ФУСЬО
Фусьо беше джелепин от Згориград. Често се отбиваше при Цено Рачев за съвет, за писане на просба или пък на сладка раздумка. Тази сутрин се бе отбил за писане на някакво прошение. Завързал магарока за стобора и влязъл при Цено. Пили кафе, после написали прошението и си тръгнал. Когато излязъл на улицата, видял че магарока го няма, а летвата на която го вързал счупена. Огледал се насам, натам и погледнал изпращащия го Цено.
- Сигурно е минала някоя магарица и той е тръгнал по нея, - казал Цено.
- Ама на дека? Къде село или къде градо?
- По това време всичко върви към града. Слезни по-надолу! Там ще видиш моя приятел Никола.
- Кой? Кьоравио ли? - прекъснал го Фусьо.
- Той ще ти каже, защото всички минават покрай него. Не може да не е видял магароко ти! - отговорил Цено.
Дядо Никола си допивал кафето, когато Фусьо запъхтян и изпотен, го поздравил и попитал:
- Бай Никола, от кога седиш на пейката?
- От сабаалем. Оти?
- Оти ми нема магарето. Я бех го вързал на Цено за стоборо, ама оно ...