Една вечер, докато чаках на спирката, до мен седна млада и красива жена. Дали имаше и 30 години?! Беше облечена с официален костюм и бяла риза, с коса прибрана на кок и прилежен грим. 

- Каква класа, какво ли работи? -зачудих се. 

Любопитство ми надделя над срама и реших да я попитам. 

- Добър вечер, много добре изглеждате! Да не би да сте адвокат?

- Добър вечер, и вие също! Не, лека жена съм! - отвърна любезно тя, а отговорът ѝ ме срази. Не смеех да питам повече, но тя продължи.

- Прибирам се от Бирмингам, от новия си съпруг. Като гледам, май ви стана интересно, да ви разкажа?

В началото, естествено отказах, но тя настоя и накрая се съгласих.

- Казвам се Рая, на 28 години съм. Интересно ви е защо казах, че работя лека жена, не, не съм проститутка, работя в банка. Като дете имах проблем с килограмите и момчета все ми се подиграваха, а и баща ми все го нямаше, та явно съм развила някакво странно възприятие за отношенията с мъжете. На 17 вече изглеждах добре, стараех се, диети, спорт, грим и мъжете започнаха да се държат добре. Но и не случих на мъж, първия ми приятел бе красавец и лошо момче. Един ден работен нямаше, а парите си вадеше само от далавери. Взе да ме бие и след години на тормоз го напуснах. Втория се занимаваше с ММА, уж добро момче, ала вечно беше недоволен или от външния ми вид или от нещо друго. Две години търпях подигравки и унижения, но накрая ме напусна. Не съм била достатъчно красива за него. Третия, ако изобщо мога да го нарека приятел изглеждаше като звезда от някой екшън филм. Тяло професия, дори ми казваше принцеса, така докато не научих, че има две малки принцеси и съпруга у дома. Четвъртия,виж беше идеален, ама само на думи. Дори се сгодихме, но жените му, за които научих бяха двойно повече от звездите в небето.

Когато срещнах петия вече бях като развалина.

- И той ли се оказа провал? - попитах аз очаквайки да чуя същата история.

- Не! -отвърна тя. - При него се прибирам.Той е идеален, не познавам по добър човек от него, на всичко е готов за мен.

- А тогава защо се нарекохте лека жена? Вие не сте виновна за това, което са ви причинили.

Рая само ме погледна и продължи.

-Покрай всички тези хубостници, бях се превърнала в пропаднала жена. Пиех, пушех, дори бях започнала с дрогата, вече не исках и с мъж да спя. Започнах да осъзнавам до къде са ме докарали, когато след два аборта лекарят ми каза, че не мога вече да имам деца.С новия ми приятел бяхме заможни, та реших да се постегна малко. Скъпи дрехи, обувки, още повече грим и 10килограма надолу. Заприличах на модел. Не, че го обичах, но бях щастлива, докато тези от миналото не се появиха отново. Какви наглеци! Единия щял да се разведе заради мен. Глупавият женкар пък ми предложи онзи годежен пръстен от преди. А онзи дето все не бях достатъчно добра и хубава за него, красавица взел да ми вика. Направо ми беше писнало, да не видят хубава жена, че и чужда. Върха на всичко беше, когато трима мъже на висок пост започнаха да ми пущат ръце на публични места. Такава ли изглеждах. Тогава се заклех, че ще накарам всеки от тях да си плати, дори и да стана лека жена.

Първи в списъка ми бе, онзи женкар с много любими. Бързо го намерих в любимия му долнопробен бар. Още след второто изречение ме покани у тях, веднага отидох. Както винаги сипа по чаша уиски и се отправи към банята. Извадих от чанта си рохипнол и го сипах в чашата му. С него беше лесно заспа веднага след второто питие, съблякох го, разхвърлих дрехите му на всякъде. След това запалих цигара и изсипах уискито  в мивката. Нека си мисли на сутринта мръсникът, че съм била негова. Втория беше от тези с висок пост, милия дори не му трябваше рохипнол, толкова беше загорял, че свърши само докато прокарам нокти по гърба му. Иначе на приказки какъв беше... Номер три и четири бяха женените, на тях само изпращах целувки и докосвах на публични места и бяха сигурни, че умирам за тях. Те ми бяха най-гнусни. Сякаш да си представя баща си, отврат. Не пропуснах и онзи, за когото все не бях красива. Накарах го да плати трицифрена сума за моя снимка по бельо, а уж всички жени го желаеха. Дори не искам да си представям, какво е правил със снимката. Остана ми само един, честно струваше ми се добър човек, но когато цъфна пиян на работа да ме кани на ресторант се позамислих. Излязох да проверя, имахме общи приятели с които трябваше да излезем. В ресторанта той седна до мен. Разговорите ни бяха много приятни, и далеч от темата секс. Той бе финансов директор на голяма фирма, доста интелигентен и ерудиран мъж. Реших, че съм се объркала за него. След ресторанта, ме покани на клуб, приех въпреки, че оставахме само двамата. С влизането ни в клуба, забелязах всички онези досадници вътре, но това не ме притесняваше. Аз пиех скъпо червено вино, а той 21 годишно уиски. Говорихме за култура, история и любимите на двама ни природни забележителности. Стояхме толкова близо, че в един момент се целунахме и после пак. Този път се почувствах като лека жена. Той започна да прави планове, как ще ме води в Алпите, дори ми каза, че човек намира време за важните за него неща и той бил живото доказателство, щом бил при мен. Не го разбрах, наистина, как ще говори така на обвързана жена. Отговорът му беше, че не знаел за връзката ми. Най-голямата лъжа. На сутринта, когато се прибирахме грееше слънце, погледнах го в очите и бързо се досетих защо го отбягвах. Гледаше някак странно,като психопат. Ставаше ми лошо, буквално. 

Това бяха последните думи на Рая,преди да започнете да се върти като параноична. Дори не  ми разбрах защо ми разказа

цялата тази ненормална история. Явно беше луда. 

Автобуса дойде станах да се измъкна от тази жена,а тя ме хвана за ръката с треперещ глас каза. 

- Останете, моля ви! Андреас и Мария са тук! 

Нямах време за луди,издърпах си ръката и тръгнах. На другия ден във вестника на първата страницата имаше статия. Финансов директор, работещ в Бирмингам, наръгал млада жена на същата тази спирка. Мотивът: ревност или отхвърляне. Жената работила в близката банка от години. Тогава разбрах, познавах Андреас и Мария, те резервираха маса в ресторанта където работех. Правеха изненада на бившия си шеф, прибиращ се от Бирмингам. Рая не е била луда, просто я е било страх за живота ѝ. Никога не разбрах едно, защото твърдеше, че е женена в Бирмингам, когато изобщо не е стъпвала там.