Габи е вече на пет години.Тя е като чайниче пълно с кипяща вода-шумно, весело и игриво. Има очета- два зрели лешника и косица с цвят на мед. Изпод дългия й бретон шават две тънки веждички като месечинки. Но най-красивото нещо у Габи е усмивката и двете й трапчинки на бузките. Тя почти никога не слиза от топчестото й личице.Ах,тая усмивка! Как подслажда сърцето на мама, даже когато е уморена или ядосана! А заради нея баба я нарича”моята бисквитка”.
Баба е тази, която се грижи за Габи когато мама и тати са на работа. Тя е с прошарени коси и има бръчици на челото и около очите, но е много пъргава. Като върви раменете й са винаги изправени, а походката й е красива. Казва се баба Лили. Всички говорят за нея, че е младолика и запазена. Габи страшно иска да казват и за нея, че е младолика и запазена. Но никой не се сеща даже да упомене такова нещо.Това я разстройва и тя с надежда пита баба Лили: ”Бабо, нали и аз съм младолика и запазена като теб?” Баба Лили се смее, смее чак до сълзи и накрая ...