- Мислех си, че тук ще е по-добре отколкото в Германия, но нещо хич не върви – на малката холандска гара едно момиче с куфарче за ръчен багаж говореше на български по телефона. Усмихнах се на съвпадението, но седнах до нея без да кажа нищо.

- Просто не ходя с желание на работа. Ако ходех с желание, щеше да е друго, но тук даже времето е едно такова… Все е мрачно, мокро, вали, духа. Ще взема да се простудя като Елито и аз да си съсипя яйчниците като нея, да тръгна по доктори и да не мога да се оправя. Просто се усещам. Не знам и аз какво да правя – да се връщам в Германия ли, в България ли да си идвам, тука ли да стоя… Не знам.

- Dames en herren, de sprinter naar Haarlem van seven uur vijf vertrekt over ongeveer een kwartier. Herhaling, de sprinter naar Haarlem van seven uur vijf vertrekt over ongeveer een kwartier.(*Дами и господа,влакът за Харлем от седем и пет ще пристигне след около петнадесет минути. Повтарям: влакът за Харлем от седем и пет ще пристигне след около петнадесет минути. (хол.))

Е, ще се наложи да почакаме. Тук спира само този влак. Вярно, че вали, но ние сме под навеса на гарата. Момичето до мен не обърна внимание на съобщението и продължи:

- Ще ми се да поостана, да опитам. Може пък да потръгне. Може би е по-добре да си взема квартира някъде по-близо до работа. Поне да не пътувам толкова време. Тука са скъпи квартирите, ама… не знам… иначе пък парите ще заминат по доктори. Да, именно... Да, знам... Иначе ми е добре с Мимето, тя не иска да ù плащам много за стаята, пък и колко да иска като сме тука в това село насред нищото. Освен това пазарува момичето, готви, все ме кани и мен да вечеряме заедно. Да, хубаво готви и пари за пазаруването не ми е искала. Обаче просто е прекалено, дето трябва да се мъкна по тея влакове през цялото време. Здравето ми е по-важно.

И майка ми това я питах вчера, ама и тя е една сложна. Вместо да си каже какво мисли, все задава въпроси, това как било, онова как било. Какво разбира пък тя, че въпроси да задава. Все се чудя какво да ù казвам. Не ù харесвало. Ми като не ù харесва, да вземе да ми помогне. Не е като да не може. И баща ми и той. Който знае баща ми кой е и аз какво работя, все не може да повярва. И не им харесвало, не одобрявали, ама нищо не правят. Баща ми да вземе да ми даде малко пари, майка ми да се изнесе от апартамента и веднага ще се върна в България. Ама само знаят да говорят как не одобрявали.

Пък майка ми вчера така ме ядоса – трябвало това, трябвало онова и да съм си намерела момче! Аз да не съм с тебе за ей така? Много ме вбесява като заговори по твой адрес. Нищо не знае, нищо не разбира, ама пак говори. И то пак докато оня Петър беше в стаята. Толкова пъти съм ù казвала, че не искам пред него да се обсъжда личния ми живот. Той на мене никакъв не ми е. Въобще не ща да го знам и не искам да се занимава с личния ми живот! Бях я предупредила още лятото, че не искам да се повтаря. Тогава пак говореше глупости по твой адрес и като я хванах сама, така я насолих. Тя ужким взе да се извинява, ама ей пак същото прави, да ù се невиди.

Само да потръгне и да станат после нещата с теб и въобще няма да се занимавам с нея. Нито с нея, нито с баща ми. Само да потръгне. Ама така без желание няма как да се получат нещата.

Може би трябва да си взема една квартира, но пък после ще се окаже, че парите са хвръкнали. Аз смятах, смятах колко би излязло. Мимето каза да не смятам, че после ще ме боли сърцето колко пари са отишли за това. Обаче трябва да мисля и за здравето си, пък и с повече хъс на работа, с повече ентусиазъм сигурна съм, че ще потръгне. Да не съм грозна, я? Тука са малко странни. Нямат вкус просто. Все на мургавите им върви и то на тея, дето са бетер скелети. В Германия беше друго, ама аз съм го измислила – ще си взема една черна перука и да видиш как ще стане работата. То има как, аз си знам, ама трябва да се постарая.

Може би сега, другата седмица като го няма сърбина и Косьо ще ме прати на другата улица. То там на другите май пò не им върви, ама пък кой знае. Мимето казва, че точно там, където на другите не им върви, на мен може да ми тръгне. Е, ще видим.

Пък тази вечер дано поне едно 500 евро направя, че последния път и 300 не станаха. Просто едното нищо. И ще видим другата седмица на новата витрина.

Абе, какво стана с този влак? Леле, седем и половина е! Толкова много ще закъснея за работа и докато се оправя, ще стане още по-късно. Отивам да питам. Хайде чао. Да, да, ще ти звънна, хайде.

- Sorry, do you know when the train is coming?(* Извинете, знаете ли кога ще дойде влакът?(англ.)).

- Ами, преди половин час казаха, че щял да дойде след 15 минути – отвърнах.

- Знам, чух.

Няколко минути по-късно влакът дойде. Тя се качи от другата врата.