1 мин за четене
Влак....
Хора, отплеснати кой в каквото може - я в четене на книга, я в празно гледане през прозорците, потопени в дълбоки размисли за налегналите ги проблеми на съществуването.
Всички се припотяват и дишат тежкия, топъл, задушен въздух, лишен от кислород.
В даден момент влакът спира и надава вой за спасение от сцената на групово задушаване. Дали по-задушаваща е липсата на кислород или атмосферата на лепкава депресия и безсмисленост, е трудно да се каже...
Стотици хора и два пъти повече крака пъргаво се отправят към ескалаторите, разположени в двата края на гарата, сякаш това да си спестят изкачването на 20 стъпала е стимул, осмислящ животите им.
Към единственото стълбище се отправят тъжни, сякаш обидени на съдбата за неволята си, "късметлиите", чиито врати са се оказали прекалено далеч от ескалаторите.
Сломени от мисълта за изкачването започват траурната церемония, облечени в черните си работни костюми. Десетки хора, допряни един до друг, навеждат глави, гледайки в стъпалата и крачка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация