8.07.2009 г., 16:58 ч.

Гардеробът е доставен 

  Проза » Фантастика и фентъзи
778 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

6 мин за четене

  Внимание! Диалогът съдържа нецензурни изрази и референции, използвани единствено с художествена цел. Умолявам потребителите под 18г. да не четат този текст. Благодаря!

 

 

 

ГАРДЕРОБЪТ Е ДОСТАВЕН

(Teaser* към фентъзи-роман)

 

  Когато Трикстерът спря да говори, над Студентски град се спускаше топла юнска вечер, изпълнена с аромат на липи и смях на момичета, които знаят, че сесията свършва. През прозореца все така се виждаха неугледните общежития, нащърбили силуета на Витоша, но Сашо вече се смееше да ги погледне.

  Пред него извисяваше снага Гардеробът, подходящ може би за царска спалня, но поне тройно по-дълъг и един и половина пъти по-висок от мизерната студентска стая за двама.   Как точно се поместваше в нея бе загадка, върху която Сашо престана да размишлява някъде към средата на беседата, когато постепенно осъзна, че при създалите се обстоятелства това е последният му проблем. Гардеробът просто беше там и което бе още по-лошо – беше негов. Докато Гардеробът сам не избереше следващия си Повелител – една мъглива вероятност, необвързана с определено време или място и затова неносеща особена утеха.

  Трикстерът запали още една цигара с огнивото и засмука с удоволствие. Явно не издишаше, защото димът не излизаше нито през устата, нито през носа му, но Сашо отново реши, че феноменът, макар и любопитен, едва ли си струва да бъде обсъждан тъкмо в този момент.

- Как ще го нося? Искам да кажа - като бягаме. Вижда ми се малко…тежък. И със сигурност е обемист!

- Първо това е моя работа и после никой не го носи, а се мести сам – след подходящото убеждение, разбира се. Няма страшно – аз отдавна съм с него и съм му влязъл под кожата – с известно самодоволство обясни Трикстерът, без да издиша и най-малкото облаче дим.

- Всъщност – продължи той – чувам, че Авторът първоначално мислел да сложи куфар, но го изразходвал за нещо друго и сега ние опираме пешкира да  се разправяме с гардероб.

- Авторът? – стресна се Сашо.

- Да бе, някой си remer. В началото бил горе-долу с всичкия си, но тъкмо за нашия роман окончателно му избила чивията.

- Това ми звучи доста зле…- простена Сашо.

- Не се коси! Може да е за добро! – мрачно отбеляза Трикстерът и небрежно опипа десния си бицепс. – В тази идиотщина, в която ни забърка, сега имаме всички шансове да го сгащим някъде из наратива и да му спукаме гъза на анонимното копеле… от бой, искам да кажа!

 Тази абстрактна перспектива за възмездие някак си не въодушевяваше Сашо, който предпочиташе ако може нещата да се решат краткосрочно. Макар да осъзнаваше, че просто няма начин.

- Слушай, как да те наричам?

- Казах ти, че съм трикстер.

- Пакостлив герой от митологиите?

- Ти да не учиш българска филология?

- Не, философия! – засегна се Сашо.

- Същата работа! – махна с ръка Трикстерът – Смотаняк, девственик и може би латентен педераст!

Възмутеният Сашо се изправи в цял ръст, почти достигайки височината на седналия Трикстер.

- Не съм педераст!

- Добре де, но другите две уцелих, нали? – саркастично се ухили Трикстерът. – Хайде, нека не задълбаваме в глупости. При това, което ни предстои, ще има много да чукаш и само понякога – надявам се наистина да е много рядко – ще те чукат. И едното и другото е ценен жизнен опит за всеки достоен Повелител на Гардероба.

 Сашо усети, че го побиват тръпки.

- От мен да мине, разрешавам ти да ми викаш Пешо – махна с ръка Трикстерът, вероятно за да разреди напрежението.

- Така ли се казваш?

- Не, разбира се, кой би могъл да понесе подобно малоумно име!

- Тогава защо?

- За да туширам културния шок. Да улесня адаптацията ти. Без друго, да живееш в едноизмерен свят, си е трагедия!

- Мислех, че е триизмерен?

- Не ми се прави на интересен, философе! Че утре като ти скокне Царицата, ще ти се стъжни мизерният живот.

-Царицата!??

- Абсолютен звяр! Ти падаш ли си по садо-мазо?

Сашо не беше съвсем сигурен в значението на термина, но възмутено отрече.

- Според мен си по-скоро мазо. Но и това няма да те спаси, защото като те подхване Царицата, ще предпочетеш да не си чувал термина. Както и да не си виждал гардероб през живота си...

Сашо отново седна на леглото, защото усети, че леко му причернява.

- А Гардеробът... нали е всемогъщ, той няма ли да ме пази?

- Ще те пази естествено, стига да иска. Но това ще стане, когато спечелиш пълното му доверие и влезеш в ролята си на Повелител.

- Значи дотогава...?

- Именно, ще разчиташ на бате си Пешо. И на късмета си, най-вече на късмета си!

 Трикстерът Пешо смигна многозначително.

 Сашо размисли няколко секунди.

- Къде е тази Царица?

- Не е „тази”, а „този”! И е приблизително в района на това, което вие, невежи едноизмерници, наричате Централна гара.

- Тя не е ли Централна гара?

  Пешо извади за миг цигарата от устата си и го изгледа, както се гледа слабоумен.

- Сашо, казах ти, че нищо не е онова, което ти изглежда. Нищо! Искаш ли да ти направя малка демонстрация?

Пешо хвърли цигарата, която с леко свистене изчезна във въздуха и побутна Сашо към прозореца, през който се виждаше все по-притъмняващият силует на Витоша.

- Какво виждаш?

Сашо се взираше напрегнато.

- Виждам планината...

- Я гледай по-внимателно!

 Сашо потърка очи и постепенно осъзна, че вижда чудовищно по размерите си лице в профил със затворени очи и мустаци, които леко потрепваха от равномерния му дъх.

- Точно така – тихо каза Пешо, поставил огромната си лапа на рамото му – това е Спящият наблюдател! И се моли да не се събуди по време на романа, защото тогава може и на Автора да му припари под краката!

 Потресен до дъното на душата си, Сашо приседна за пореден път на леглото.

- Значи Царицата ще търси Гардероба?

- Да, както и всички останали.

- Не могат ли просто да си го вземат?

- Не и ако ти лично не им го подариш!

- А защо не? Това разрешава всичко?

- Защото никой няма да остави жив Повелител, неизпълнил срока си. Той винаги запазва известна власт върху Гардероба...

- И значи сега Царицата...?

- Да, ако Кардиналът на клонингите не се окаже по-бърз...

- Кардинал и клонинги нещо не ми се връзват! Виждам някакво семантично противоречие.

- Записвай си умните забележки в бележник и ги представи на Автора, когато го срещнем. Или по-скоро на каквото е останало от него след разговора с мен!...

 Сашо въздъхна и се огледа за подходящ бележник.

- Алек-бой, нямаме време за глупости! Намери ми веднага една карта на София, защото трябва да обсъдим стратегията на оцеляването ти!

  Сашо се напъха под леглото и започна да претърсва натъпканите там прашасали кашони. Карта не намери, но затова пък изскочиха едни бикини, явно собственост на приятелката на съквартиранта му.

- Дай ги тук! Все ще свършат някаква работа! - примирено каза Пешо...

 

*teaser – (в случая) рекламна мостра

 

 

 

© Наследник на Куфара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??