StefkaGaleva (Стефка Галева)
92 619
9.11.2010 г., 13:00 ч.

Генералът 

  Проза » Други
795 0 5

 

 

  1.                      Генералът се обърна. Леко брадясал и късо подстриган. Беше в черно. Отиваше му. Излъчваше сила. Той е як. Заговори за пистолети. Гледаше право в мен. Говореше бавно, изговаряше целите  думи. Иж - 32, 39-ти калибър, стомана. Здрава стомана. Излъчваше още нещо – крехко. Вгледах се. То теглеше. Приближих се до   телевизора... Стана тихо, заглъхна гласът. Остана красотата. Някак си отекна. Заби се.

Генералът се обърна. Тръгна.

Цялата треперех. Молех се.

Нека да го има, Господи! Да го има! Млад е.

ХХI  век сме. Нужни са ни генерали!

 

 

 

 

 

Стефка Галева

                                                                                                                              Гр. Сандански

 

© Стефка Галева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съчетание на крехката, чувствителна душа със силата на характера, излъчващ спокойствие и сигурност... не само отделният човек, но и светът има нужда от това. Оригинално!
  • Чакам продължението!
  • И продължение имам за Него. Измислих си го...и го харесвам! Благодаря, Ивoн, Елена, Румен. Поздрави
  • да ти и жив и здрав твоя генерал
  • Хареса ми твоят генерал, Стеф!Хем е як, хем нещо крехко излъчва и е млад!Хубаво е да има такива генерали!С поздрав!
Предложения
: ??:??