Генералът се обърна. Леко брадясал и късо подстриган. Беше в черно. Отиваше му. Излъчваше сила. Той е як. Заговори за пистолети. Гледаше право в мен. Говореше бавно, изговаряше целите думи. Иж - 32, 39-ти калибър, стомана. Здрава стомана. Излъчваше още нещо – крехко. Вгледах се. То теглеше. Приближих се до телевизора... Стана тихо, заглъхна гласът. Остана красотата. Някак си отекна. Заби се.
Генералът се обърна. Тръгна.
Цялата треперех. Молех се.
Нека да го има, Господи! Да го има! Млад е.
ХХI век сме. Нужни са ни генерали!
Стефка Галева
Гр. Сандански