Генералът

Prose » Others

1.1K 0 5

Генералът се обърна. Леко брадясал и късо подстриган. Беше в черно. Отиваше му. Излъчваше сила. Той е як. Заговори за пистолети. Гледаше право в мен. Говореше бавно, изговаряше целите думи. Иж - 32, 39-ти калибър, стомана. Здрава стомана. Излъчваше още нещо – крехко. Вгледах се. То теглеше. Приближих се до телевизора... Стана тихо, заглъхна гласът. Остана красотата. Някак си отекна. Заби се.

Генералът се обърна. Тръгна.

Цялата треперех. Молех се.

Нека да го има, Господи! Да го има! Млад е.

ХХI век сме. Нужни са ни генерали!

Стефка Галева

Гр. Сандански

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

purpleinrock (Даниел Авдала)

Съчетание на крехката, чувствителна душа със силата на характера, излъчващ спокойствие и сигурност... не само отделният човек, но и светът има нужда от това. Оригинално!

2010-12-06T14:11:20+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Чакам продължението!

2010-11-18T15:19:45+02:00
StefkaGaleva (Стефка Галева)

И продължение имам за Него. Измислих си го...и го харесвам! Благодаря, Ивoн, Елена, Румен. Поздрави

2010-11-12T16:43:12+02:00
Enena (Елена Нинова)

да ти и жив и здрав твоя генерал

2010-11-09T20:34:57+02:00
valia1771 (Ивон)

Хареса ми твоят генерал, Стеф!Хем е як, хем нещо крехко излъчва и е млад!Хубаво е да има такива генерали!С поздрав!

2010-11-09T18:06:05+02:00