3 мин за четене
Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро подаващо се под разкъсания посивял парцал по тялото й. На мястото разцъфна карамфил сред другите - пресни и изсъхнали алени петна. Тя дори не трепна - поддържаше несмутимо монотонния си поход като в транс. Пепеляворусите й коси се стичаха покрай бледото изпито лице.
- Какво правиш тук, принцесо?
Резкия нахално насмешлив котешки глас я изтръгна от апатията и я замести с тревога.
Пред нея стоеше зашеметяваща фигура - качена на висок лачен ток, с изкусителни извивки на богиня-войн леещи се под черна велурена рокля. Лицето й бе издялана слонова кост сред виещи се кървави къдрици.
- Аз.. Не знам... Къде съм всъщност? - тази неочаквана среща започна да пробужда закърнялото й съзнание. Едва сега осъзн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация