Преместихме се в нова квартира през лятото. Слънцето напичаше жестоко малкия южен таван и прозорците стояха денонощно отворени, с надежда вятърът да се влюби за малко в тънките дантелени пердета и да ни разхлади. Климатик нямахме, нито имахме пари да си купим. Кризата се усещаше в семейния бюджет като безмилостна кашлица, която с всеки месец ставаше по-силна и неприятна. Предстоеше кандидатстване на детето и всички бяхме изнервени до ръба.
След поредното преброяване на парите седяхме с дъщеря ми на малката масичка и прехвърляхме какво от списъка с пазаруване може да се изхвърли, за да изкараме седмицата. Беше сутрин и все още въздухът в портокаловия таван можеше да се диша.
Внезапно весела свирукаща мелодия достигна до ушите ни. Не беше чалга, а перфектно, прецизно до съвършенство изпълнение на любимото ми парче „Кукуш” на Кенеди и Кроке бенд. Изненадани, с дъщеря ми се засмяхме.
- Поздрав за мам от строителната бригада! - кокетно ме закачи тя.
- Защо мислиш, че е от строителите наокол ...