Дългът-един от най-силните мотиви, от които се ръководи разумното човечество. Първоначално, просто инстинкт за самосъхранение и продължение на вида, но с напредването на цивилизацията се е превърнал в нещо, което едновременно да бъде носено с чест и тъга.

Дългът към себе си и към най-скъпото, което имаш е силата, която подхранва волята да извършиш подвизи. Дългът към обществото е компасът, който ръководи пътя ти през житейските изпитания.

Светското събитие, което ме направи своя звезда, беше в разгара си. След като бяха изрецитирани официалните речи, набрани средствата в помощ на жертвите на домашно насилие(Каква ирония, предвид факта, че най-големият дарител бе домашен насилник!), след като се проведоха задължителните неангажиращи разговори между всички присъстващи, дамите и господата се отпуснаха и се отдадоха на обичайните човешки удоволствия. Алкохол, храна, танци, клюки, флиртове...

По неволя аз бях дама на Атанас Чакъров и танцувах с него. Големият брат строго следеше да не изпия повече чаши шампанско, отколкото позволява доброто възпитание. Не можех да се оплача-полагаше добри грижи за репутацията ми.

-Знаеш ли, Лиза, там-навън изглеждаше като професионален укротител на диви зверове. Не знам какво стори с брат ми, но беше дълбоко хипнотизиран от теб.

-Нищо не съм сторила. Припомних му, че ми е длъжник.

-О, да! Не би могъл да ти се отплати с нищо по-малко от цял един живот. Затова пък ти си моя длъжница. Я ми кажи, смущава ли те фактът, че Димитър ти е вдигнал мерника?

-Ни най-малко. Не съм виновна пред никого.

-И аз така мисля. Въпреки, че той се опита да убеди мен и родителите ни, че си се внедрила в семейството ни, за да получиш мъст за баща си. Виж, не е нужно да отговаряш. Мен не ме интересува какво е било. Харесва ми мистерията около теб. Очарователна си с тази своя тайнственост и сдържаност. Но Димитър желае да те разгадае докрай. Така че, тайнствена госпожице, привлякла сте вниманието и на двамата Чакърови.

Поредната песен свърши. Беше прието при смяна на музикалния стил да се сменят и партньорите и разбира се, невероятният ми късмет ме постави лице в лице с Димитър Чакъров.

Допирът на ръцете му до тялото ми ме накара да потръпна. Боях се, че няма да имам властта да се измъкна както преди малко.

-Не се бой! Нищо няма да ти сторя. Искам да ти се извиня, Елисавета. И да ти благодаря, че ми припомни обещанието, което направих пред себе си в онази съдбовна нощ. Че никога повече няма да нараня близък човек.

-Извинението се приема. Но трябва да разберете, че аз не съм ви враг. Не се опитвам да ви съсипя, убия или разоря. Просто да компенсирам за всичко онова, което ми е липсвало докато съм растяла. Сега го имам и съм доволна.

-Разбрах, че баща ти се е борил против разрастването на завода ни след една голяма авария, при която са загинали много хора, но в крайна сметка е изгубил и е свършил в психиатрията.

-Не ми се говори за това.

-Трябва.

-Защо? Не може ли просто да танцуваме и да се наслаждаваме на момента?

-Лиза, много добре знам, че на нищо не би могла да се наслаждаваш с мен. Противен съм ти. Не се опитвай да го криеш зад изкуствени любезности. Не ти отива.

-Не сте ми противен. Жал ми е за вас. Никога не сте имал възможност да се докоснете до любовта, нежността и грижата за сродна душа...

-Сега на мен не ми се говори за това.

-Значи се разбрахме.

-Да приемем, че е така. За момента.

-О! Време е за фойерверките. Да вървим!

Всички се насочиха към градината, където щеше да бъде празничният салют. Наредихме се отново по двойки и застинахме в очакване. Точно в полунощ, небето се озари от разноцветни съзвездия. Галактики от багри преливаха една в друга в продължение на цели десет минути. Беше приказно.

Изведнъж, между два залпа, върху гърдите на кавалера ми се появи малка червена светлинка. Умът ми мълниеносно направи плашеща логическа връзка.

-Атанасе! Залегни!-изкрещях аз, притиснах се към него и го бутнах в отчаян опит да го спася от връхлитащия го огън.

Не знам дали успях. Последното, което си спомням преди тялото ми да се разтвори в изгаряща болка, бе скованото му от ужас лице и силната прегръдка, в която ме заключи.

Събудих се от гласовете на анестезиолога и хирурга. Ведро ме уведомиха, че операцията е минала успешно и трите куршума, които съм поела, не са засегнали нито един жизненоважен орган. Пошегуваха се, че съм се родила под щастлива звезда и че трябва да върна жеста на съдбата, като дойда да работя с тях някой ден.

Имах представа каква отвратителна болка ме очаква след като ме пусне упойката, но не си позволих да покажа емоции пред семейство Чакърови, които ме очакваха пред болничната ми стая.

-Лиза, момичето ми! Стягай се, чуваш ли! Имаме нужда от теб!

Емилия беше във вихъра си.

-Явно ти става навик да спасяваш Чакърови от сигурна смърт. Съветвам те да си избереш малко по-безопасно хоби. Като градинарство, например. Или скачане с парашут.

Атанас изглеждаше добре. Беше с шина на ръката, но като цяло бе в прекрасно състояние

-Хайде, оставете я да си почива! Детето преживя доста. Скорошно оздравяване, Елисавета! Радваме се, че отново си сред нас!

Вълкан Чакъров владееше ситуацията. Единствено Димитър остана безмълвен и сериозен. Но когато ме погледна, се усмихна. Кимна ми, но все така запази мълчание.

След като получих поздравите им, вкараха подвижното ми легло в самостоятелната ми болнична стая и ме оставиха в покой. Мисля, че заспах мигновено.

Спах доста време. Когато се събудих, отново беше нощ. Забелязах, че на масичката до леглото ми беше поставен букет от бели рози. В него имаше картичка.

Прочетох посланието вътре и топка заседно в гърлото ми.

"Прости ми, Лиза! Не исках."

Александър

До букета имаше още нещо. Усетих как се разтрепервам и кръвта нахлува в главата ми, докато се протягам към него.

Беше златен медальон с място за снимки. Имах такъв, но той бе заключен в надеждно скривалище. В него бяха снимките на мама и на татко.

Този не беше моят. Разбрах го след като го отворих и отвътре ме погледнаха лицата на Александър и на жена, която поразително много приличаше на мен.

Май тази нощ не се очертаваше да спя. Нужно беше да се възстановя колкото се може по-бързо, за да се заема с поредната мистерия, която витаеше около семейство Чакърови...