Algol (Мария Митева)
168 56
15.11.2020 г., 10:43 ч.

 Гибелта на една империя 

  Проза » Разкази
1034 5 7
Произведение от няколко части
4 мин за четене

Беше отрезвяващо преживяване да прекося десетината коловоза на областната гара, да газя през дълбоки преспи рано сутрин без да съм сигурна дали въобще има смисъл да се явявам на тъпото интервю. Но бях без работа вече повече от шест месеца и от трудовата борса най-накрая ми казаха "Чао!" Нямах много голям избор. А и какво толкова можеше да се случи...

Да, обаче се случи. В онази сутрин нямах ни най-малка представа, че да се забъркам с най-влиятелната фамилия в страната ще промени не само моя, но и техния живот.

Седалището на "Чакърови Индъстрис" се намираше от другата страна на жп-гарата, а самите химически заводи бяха на малко повече от километър от там, но с пряка връзка с пътния възел, за да може да се осъществява транспорт на готовата продукция. Те бяха основният работодател в региона още от създаването на града.

Може би затова и аз се надявах да намеря своето място при тях.

Когато пристигнах, още на портала ми се наложи да доказвам на охраната, че не съм една от стотиците златотърсачки, отчаяно търсещи вниманието на двамата наследници на империята-Атанас и Димитър Чакърови. Братята, въпреки че се намираха в дългогодишни брачни отношения, имаха славата на непоправими и безсрамни свалячи. Затова и всяка сутрин, офисът на семейната компания бе под прицела на завоеванията им.

-Господин...-зачетох се в табелката с името на охранителя - Йорданов, нали? За пореден път ви повтарям, че съм тук по обявата, пусната от Вълкан Чакъров и нямам нищо общо със синовете му.

-Обява? Да, бе! Какво ли още ще измислите, за да се докопате до шефовете!

-Сериозно ли мислиш, че някоя като мен ще тръгне по петите на най-богатите мъже в страната? Че аз не съм ходила на фризьор от години! Даже ноктите ми са дълбоко изрязани!

-Откъде да те знам! Може да си психопатка, преследвачка, може да идваш да претендираш, че си бременна от шефа...

За мое щастие, в същия момент на портала се появи родоначалникът, към когото се бях насочила и аз не пропуснах шанса си. Просто скочих пред него и се развиках:

-Господин Чакъров! Извинявайте, че така, но... Аз съм по обявата... За личен асистент...

Охранителят се опита да ме премахне от пътя на своя бос, но той му даде знак да не го прави. Както и на мен да не продължавам с обясненията.

-Последвайте ме, моля! Ще говорим в кабинета ми.

Вълкан Чакъров вървеше бавно и тежко, като истински цар и господар от приказките. От онези, дето нямаха щастлив край за самия цар.

Преди да прекрачим прага на личната му "Светая светих", господин Чакъров кавалерски ми отвори вратата и ме погледна строго над роговите рамки на очилата си с голям диоптър.

-Надявам се, че ще бъдете дискретна. Понеже става въпрос за много деликатна ситуация...

Аз кимнах мълчаливо и влязох. Очаквах едва ли не да ме подложи на кръстосан разпит, но не стана така.

-Понеже асистентското място се отнася до съпругата ми, така да се каже... Виждате ли, госпожа Емилия Чакърова е горда жена, а положението в което се намира съвсем не е повод за гордост. Скоро се установи, че е в начален стадий на Алцхаймер и получава припадъци, след които няма спомен за случилото се и губи ориентация. Затова ми е нужен доверен човек, който да е плътно до нея двадесет и четири часа в денонощието. Разбрах, че сте с медицинско образование и това ме накара да ви поканя на интервю. Смятате ли, че работата е подходяща за Вас?

-Ще се радвам да бъда полезна.

-Доста неопределен отговор.

-Не е под достойнството ми, ако това питате. Дори да се налага да сменям памперси за възрастни.

-Оценявам откровеността Ви. Възможно е в един момент да се стигне и до там, ако се задържите на поста си. Но едва ли Емилия ще го позволи.

-Умея да се справям с тежки характери.

-Нима? Ще видим, ще видим... Е, кога можете да започнете?

-Веднага, ако кажете.

-Чудесно! Но ми позволете да Ви дам един съвет. Не бъдете чак толкова искрена в отчаянието си да Ви наемат. Знайте си цената. Да, предполагам какво Ви е на върха на езика да ми отговорите: "Не знаете какво ми е! Не сте били в моето положение!"

Напротив! Бил съм. Преди цял един живот. И понеже прекрасно разбирах колко струвам, сега седя от тази страна на бюрото. Ще се обадя на шофьора си, че слизате. И се надявам да се видим довечера у дома.

-Обещавам, че ще ме заварите там!

Вълкан Чакъров само кимна, но аз успях да видя, че сдържа усмивката си.

Тестът ми за издръжливост едва сега започваше.

» следваща част...

© Мария Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Завладя ме! Стана ми много интересно!
  • Има, има интерес.
  • Благодаря на всички, които прочетоха и ще прочетат творбата ми! Нова съм в сайта и все още не знам как стоят нещата тук. Ако продължава да има има интерес, ще се опитам да публикувам и останалите части. Към момента са 23 и има още за написване.
  • Интересно започва.
  • Хареса ми добрият език, точната граматика, доброто водене на разказа, но никнейма (съжалявам за отвратителния варваризъм -чуждица, но другата - "прякор", също не ми харесва) ме впечатли най-много! Алгол - Algol - Algoritmic Language - първият наистина инженерски език за програмиране на цифрови компютри (защото имаше и аналогови). От този език, по-точно ALGOL 77 (аз бях на 68), произлязоха PASCALи DELHI. Точно това име ме накара да прочета разказа.
  • Започва много интересно, увлича, ще следя.
  • Добре си ни дошла! Прилючението започва!
Предложения
: ??:??