Звезди в нощната забрава сияят за нас, но защо ли аз пак съм тъжна. Нещо ме разяжда отвътре и мира не ми дава. Поглеждам към тебе, а ти сияеш от радост. Как да прекъсна този кратък миг? Не бих могла да извърша този грях. Но това чувство пак ме смущава и кара ме от тебе да избягам, в нощта да скрия своя лик. В мрак се обгръщам и отстрани те гледам как ме търсиш безпомощен. Без посока луташ се в мрак, търсейки мен. Но аз не мога да ти покажа своя истински образ. Той е прекалено ужасяващ. Ти вече се отказваш и тръгваш натъжен, аз оставам сам сама. Какво съм аз сега? Чудовище, което се крие в дебрите на мрака. Денем човек, а нощем звяр, който се храни с хорската плът. Ридая аз сама в нощта, не разбрала, че мога да обичам. На другия ден при теб с обяснение аз идвам, но ти вратата ми затваряш под носа. Чак в този момент осъзнавам колко много те обичам. За това не се отказвам и пак звъня. Този път отваряш примирено без дума да обелиш. Но аз не мога да обясня какво ме пари във нощта. Помолих т ...