Звезди в нощната забрава сияят за нас, но защо ли аз пак съм тъжна. Нещо ме разяжда отвътре и мира не ми дава. Поглеждам към тебе, а ти сияеш от радост. Как да прекъсна този кратък миг? Не бих могла да извърша този грях. Но това чувство пак ме смущава и кара ме от тебе да избягам, в нощта да скрия своя лик. В мрак се обгръщам и отстрани те гледам как ме търсиш безпомощен. Без посока луташ се в мрак, търсейки мен. Но аз не мога да ти покажа своя истински образ. Той е прекалено ужасяващ. Ти вече се отказваш и тръгваш натъжен, аз оставам сам сама. Какво съм аз сега? Чудовище, което се крие в дебрите на мрака. Денем човек, а нощем звяр, който се храни с хорската плът. Ридая аз сама в нощта, не разбрала, че мога да обичам. На другия ден при теб с обяснение аз идвам, но ти вратата ми затваряш под носа. Чак в този момент осъзнавам колко много те обичам. За това не се отказвам и пак звъня. Този път отваряш примирено без дума да обелиш. Но аз не мога да обясня какво ме пари във нощта. Помолих те да дойдеш с мен отново и ти прие без да знаеш какво те очаква. А аз се надявах да откажеш и щом чух думите ти, нещо в мен умря. Нима бих могла да посегна на човека, който обичам. Кое бе по-силно: гладът или любовта към тебе?
Нощта настъпи и аз за първи път изпитах страх. Ти дойде, а аз понечих да си тръгна, но ти ме спря. Гладът ми ме притегли пак при тебе, за да изпия и последната капка от твоя живот. Ти не можа да повярваш на очите си и в среднощен бяг започна да се луташ. През сълзи те настигнах и без жал забих зъбите си в твоите вени, а ти извика от ужас в предсмъртния си час. С мъка гледах как умираш и исках и аз да мога тъй. Ти бе за мен красив, защото бе тъй крехък. Ти беше смъртен, а аз безсмъртна. А да можеш да умреш е най-ценното във този живот. Не можех да те оставя така, но и не исках да ти предам своето проклятие. За жалост нямах избор и ти дарих този дар и това проклятие: да не можеш да умреш и да се храниш с чужда кръв. Сега и в теб, както в мен, дреме един звяр, готов да убива. Сега и ти знаеш какво е да бъдеш вампир. И в това няма нищо поетично и красиво. Ние сме само убийци, които не могат да бъдат убити.
© Амбър All rights reserved.
"Аз имам сърце на малко момче... в буркан на бюрото ми."
Стивън Кинг