Глава осма - Сянка и светлина
Въпреки купчините обгорени кости по пода и почернелите камъни по стените, сега тунелът беше много по-приветлив. Вече некромантът вече не беше тук, а лежащите тук кости никога нямаша да се вдгинат повече. Светлините над главите на петимата ги успокояваха и разсейваха мрака. Всички бяха изморени от битката с немъртвите и искаха да си починат. Но не и в тунела. Можеше да бъде безопасен, но никой не искаше да спи там.
Чу се метално дрънчене в стената и Джу изръмжа:
- Вие да не сте луди, бе? За нищо на света няма да спя тука! Кой знае вга може тая Аксаза да се върне и к'во ли друго не може да стане ?
- Спокойно, Джу, няма да спим тук. Но пък къде наистина... - Ан говореше отнесено. - Ако искаме Кийла да е с нас, трябва да измислим нещо.
- Не искам да си създавате проблеми заради мен. - Кийла погледна грижовно към Ан. - Може да ме оставите тук.
- Не! Няма да те оставяме! - Ан беше категоричен; той много харесваше Кийла. - Но как можеш да се движиш в сенките без ...