21.08.2020 г., 0:42

Глава XXII - Всичко свърши, Роджър!

1.3K 0 0
3 мин за четене

    Планът бе задействан още същата сутрин. Алис,главната героиня,именно примамката,стръвта на която Роджър нямаше как да не хване,сега чакаше в задния двор на имението на мъртвата Госпожа Родрекинес. Оугъст и Сефра бяха останали в другото имение,чакащи Господарят да се появи. Когато той пристигна,двамата,точно според измисления план,му казаха,че Алис има нужда от неговата помощ,тъй като крадци я били подгонили,някъде към края на града. Това малко озадачи Роджър,тъй като той не знаеше,че тя ще се отбива към края на града,но нищо не каза и потегли с бясна скорост с мисълта да я спаси. Максимус и Оливия се бяха скрили в храстите,а полицията чакаше пред имението. Роджър,не след дълго,пристигна. Той слезе от коня си и се завтече към своята любима,която,обаче вече знаеше що за стока бе той. Разтваряйки широките си,мускулести рамене,за се опита да я прегърне,той бе отблъснат. Алис му проговори:

      -Всичко свърши,Роджър! Съдбата ти сега лежи в ръцете на съдията!

     -Мила,какво говориш?-попита я той,недоусмисляйки думите й. 

     -Ето за това!-щраквайки с пръст,полицията бързо и решително,нахлу в задния двор,където се намираха те. Алис се отдалечи и остави полицаите да сложата белезници на вече някогашния й любим. До нея,от двете й страни,застанаха Максимус и Оливия,двама от нейните най-верни и добри приятели,които съдбата й подари на ръка. 

  -Алис,скъпа,какво става!-възпротиви се мъжът.

-Не мърдай,животно такова! От колко години те издирваме,за да те накажем за ужасните престъпления,които си извършвал!-извикаха в един глас полицаите и го накараха да падне по корем,за да могат да затегнат белезниците му. Изправиха го и за момент,преди да се отправят към колите си,те спряха,тъй като знаеха,че в този момент настъпи горчива,болезнена емоционална болка-и за него,и за младото момиче,което бе излъгал. Двамата се погледнаха в очите и пророниха сълзи еднакво.

    -Не трябваше да става така! Защо ми го причиняваш,защо,Алис?!-извика разгневен Роджър,здраво хванат едновременно и от тежките,метални белезници,и от строгите полицаи. 

  -Напротив,човек,който е вършил толкова много зли деяния в живота си,заслежава да го накажат! Заслужава да получи това,което съдбата му е отредила и в твоя случай,Роджър-проплака за момент тя,но бързо,прехапвайки устни,за да не даде показ на слабостта си,тя продължи-ти плащаш за грешките си. И не аз,а ти ми го причини! Ти ми причини такава неописуема болка,аз ти вярвах,защитавах те  смело като,като лъвица,когато някой те оплюваше по гърба,когато всеки те наричаше чудовище! И знаеш ли какво? Хората,които те наричат така,имат това право,защото това е самата реалност-Ти си чудовище-дано да изгниеш в затвора! Не искам да те виждам!-това бяха последните й думи,които той чу. Вече,твърде близко,застанали до вратата на полицейската кола,Роджър извърна гръб към нея и й каза:

   -Признавам си,че съм вършил лоши неща. Но знаеш ли? Да се любя с теб чак до сутринта,не бе нещо толкова лошо,а,напротив,бе прекрасно. Благодаря ти! Надявам се и ти да си запомнила този момент! Девойката поруменя и всички погледи се бяха спрели на нея и на мъжа,който бе казал това. Накрая,той влезе в една от колите и полицията потегли с него направо към съда. Сефра и Оугъст пристигнаха при Алис,Максимус и Оливия. Всички заедно се прегърнаха и зауспокояваха Алис. Но тя,само клатеше неудобрително глава,не спирайки да казва:

   -Не,виновна съм не за делата,които е извършвал Роджър,виновна съм само за това,че се влюбих в бандит,изкусителен,но дяволски бандит.  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...