22.11.2016 г., 12:41 ч.

Главата на пилота 

  Проза » Фантастика и фентъзи
691 1 0
12 мин за четене

  Пилотът на товарния кораб ZF-7 усещаше, че нещо не е наред, но не можеше да събере достатъчно телепатична сила, за да разбере къде е проблемът. Членовете на екипажа съответно не реагираха на мисловните му послания. Освен това, по някакъв странен, необясним за него начин, изведнъж бе загубил спомените си от близкото минало. Никога преди не му се бе случвало подобно нещо.

  Пилотът, чието име бе Карн, направи опит да събере мислите си и да ги концентрира в една точка – целеше да осъществи някаква връзка с екипажа. Погледът му бе замъглен, едва виждаше контролните уреди пред себе си. Като че ли някой го бе упоил.

  След дълги усилия успя да се свърже с робота хигиенист R-3, който за жалост имаше доста нисък коефициент на социална интелигентност.  

  – Къде е екипажът? – попита Карн.

  – Всички са мъртви – отвърна с дразнещия си металически глас роботът.

  – Как така?

  – Бяха убити.

  – Убити?

  – Да, от външна сила.

  – Каква е тази външна сила? – попита настоятелно Карн.

  – Нямам информация засега – отвърна глуповатият робот.

  – Ами сдобий се с информация де! – изсъска Карн, като същевременно се опита да възстанови пространствената си ориентация. Чувстваше се така, все едно е на две места едновременно.

  Малко по-късно роботът започна да изпраща видеоинформация.  И тогава всичко се изясни. Пирати бяха нападнали неговия кораб, избивайки целия екипаж и деактивирайки всички роботи с изключение на R-3, който заради своята тъпота явно не бе представлявал опасност за тях. Карн знаеше за тези престъпници, но не бе предполагал, че е възможно да стане обект на техен набег – самочувствието му на опитен пилот явно го бе подвело.

  Карн прегледа подробно записа и видя как колегите му загиват един по един, покосени от бластерите на пиратите и как роботите биват изключени чрез команда, дошла от главния компютър. После видя нещо, което го потресе до дъното на душата му. Тялото му се намираше в един от товарните отсеци и бе в напреднал стадий на разложение, поради високата температура там.

  – R-3 това моето тяло ли е? – попита втрещеният Карн, въпреки че нямаше никакви съмнения по въпроса.  

  – Вашето, сър.

  – Ама как така?

  – Уточнете въпроса, моля.

  – Мъртъв ли съм, по дяволите?

  – Трудно е да се каже, сър.

  В първоначалното си объркване Карн не бе обърнал внимание дали има тяло под главата си.

 Прочел сякаш мислите му, роботът каза:

  – Вече имате само глава, сър. – R-3 моментално предостави нужните записи.

  Карн видя как пиратите го упояват с газ и слагат на главата му нещо подобно на каска, което впоследствие прерязва врата му с миниатюрните си хирургически скалпели и свързва всички кръвоносни съдове и нерви към специална животоподдържаща система, контролирана от компютър. Карн вече нямаше тяло, имаше само глава. Но пък главата функционираше. Всъщност мислите на Карн почти се бяха изчистили от мъглата, причинена от упойващите вещества.

  – Защо постъпиха така с мен? – попита Карн робота.

  – Те просто откраднаха главата ви, сър.

  – Така ли?

  – Водачът им каза, че вашата глава е най-ценната му плячка от много време насам.

  – Защото имам телепатични способности?

  – Точно така, сър.

  – Аз няма да свиря по гайдата им.

  – Напротив, сър, те са убедени, че ще спазвате стриктно всички заповеди.

  – И какво искат те от мен?

  – Ето файла с инструкциите. Заповядаха ми да ви го предам.

  – А ти, тъпако, защо не се опита да ги спреш?

  – Аз съм програмиран да чистя коридори, сър, не да се бия.

  Карн прочете инструкциите на новите си господари. Оказа се, че пиратите искат единствено да управлява собствения си кораб, който вече бе натоварен с плячка, събрана от околните галактики. Те бяха „отстранили” тялото му, – така пишеше в инструкциите – за да му попречат да избяга, ако случайно му хрумнеше еретичната мисъл, че би могъл да избяга. Отрязаните глави не могат да щъкат напред-назад, нали?

  Карн се зачуди как ще живее без тяло отсега нататък. Тормозеха го и още много други въпроси.

  С течение на времето Карн свикна с новата си работа. Просто контролираше системите на кораба и го насочваше в желаната от пиратите посока. Телепатичните му способности, чрез които комуникираше с изкуствения интелект на компютърните модули, се развиха още повече вследствие на постоянното трениране. Карн вече имаше предостатъчно свободно време, защото не бе подвластен на суетата да обгрижва собствено тяло. Не се налагаше да ходи до тоалетната, да се храни, да се къпе. За доброто състояние на главата му се грижеха животоподдържащите системи, монтирани от пиратите.

  Карн, разбира се, се опита да върти номера на пиратите, като например да отклони кораба от предначертаната траектория и да го насочи към Земята в търсене на спасение, но животоподдържащите системи бяха програмирани така, че да предизвикват болезнени импулси при всеки опит за неподчинение. Главоболието,  което причиняваше непослушанието, бе жестоко и Карн бързо си научи урока и престана да се съпротивлява. Налегна го ужасна скука, подплатена със солидна доза тъга по загубеното тяло. Дните се нижеха дълги и тягостни, а той не можеше да свикне с мисълта, че има само глава. Искаше да се самоубие, но дори това не можеше да направи. Бе обречен да пилотира кораба до края на дните си.

  Понякога се опитваше да влезе в контакт с някой от пиратите, ей така, за да може да си побъбри с друго човешко същество, но комуникацията не се получаваше заради защитните екрани на флагманския кораб – пиратите очевидно се страхуваха от телепатичната сила на главата на Карн.

  Минаха години. Телепатичната сила на Карн продължаваше да нараства. Той дори успя да осъществи контакт с някой от податливите на телепатия жители на Земята. Но с жена си, която бе от неподатливите, успяваше да се свърже само в съня си, и то за съвсем кратко време. По заобиколен начин успя да разбере, че е обявен официално за безследно изчезнал и че жена му бързо го е прежалила и си е намерила друг мъж. Почувства се предаден. Тя дори не бе изчакала да изминат задължителните седем години. Ревност измъчваше цялата му същност.

  Бе измислил метод, чрез който да обяви пред света, че не е мъртъв, но се колебаеше дали да го приложи. Съмняваше се, че жена му ще предпочете някаква си смотана глава, лишена от способност да доставя наслада на половинката си. А жена му си падаше много по плътските удоволствия. Да не говорим, че бракът официално бе разтрогнат, тоест Карн вече нямаше съпруга.

  На Карн не му се живееше. Реши да престане да управлява кораба и по този начин да принуди пиратите да го убият. Но системата генерира нетърпима болка и Карн бе принуден да продължи да изпълнява задълженията си. Копнееше с цялото си душа да може да отстрани тръбичките, които поддържаха функциите на главата му. Хрумна му да се възползва от робата хигиенист R-3. Привика го със силата на мисълта си.

  – P-3, имам специална задача за теб.

  – Слушам, пилоте.

  – Дръпни надолу зеленикавата тръбичка, която минава под шията ми!

  – Нямам нужните компетенции да извърша подобно действие, пилоте.

  – Не се притеснявай, аз съм преценил всичко. Просто изпълни заповедта ми. Отговорността нося аз.

  – Базата данни, с която разполагам генерира думата „самоубийство”. Вие искате да се самоубиете, така ли?

  – R-3, ти си прост хигиенист, не си напрягай напразно тенекиената глава, а изпълнявай заповедите ми.

  – Нямам нужните…

  И тогава Карн изпрати команда, която изпържи процесора на робата. Карн вече нямаше с кого да общува вербално. Дали пък корабът нямаше да се задръсти с боклуци поради липсата на робот-хигиенист и да експлодира?

  – Дано! – извика с все сила Карн. Болката на неподчинението отново раздра мозъчните му клетки.

  Карн продължи да развива телепатичните си способности в опит да намери отдушник за смазващата скука. Управлението на кораба вече отнемаше съвсем минимална част от времето му. На практика той вършеше всичко инстинктивно, без изобщо да се напряга.

  Понякога идваха пирати, за да складират плячка, но комуникация с тях не се получаваше заради защитните системи. Пиратите докараха нов робот-хигиенист, който обаче бе толкова първобитен, че дори не можеше да говори. Карн не направи опит да общува с него.

  След продължително мисловно търсене, впрягайки целия си телепатичен потенциал,  Карн успя да проникне в мозъка на един висш полицейски служител, натоварен със задачата да издирва и унищожава космически пирати. Полицаят получи много ценна информация, включително и точното местоположение на пиратската армада. Ако имаше пръсти, Карн щеше да ги потрива доволно. Мъчителите му скоро щяха да се озоват зад решетките, а неговата умна глава вероятно щеше да получи като награда свръхмодерно роботизирано тяло, с помощта на което да може да се придвижва. Да, Карн мечтаеше да има тяло, беше му писнало от гледката на контролните уреди, наредени върху безкрайно скучните сиви стени на пилотската кабина. Представяше си как крачи с новите си титаниеви крака по брега на някое от земните морета и се наслаждава на прохладния бриз, на миризмата на сол и най-вече на прекрасните морски пейзажи. Може би щеше да се престраши да се представи на жена си в новия си вид… Захласнат от перспективите за едно по-нормално съществувание, той забрави за момент къде се намира. Не че вярваше, че мечтите му ще се осъществят, просто си намираше занимания.

  После сякаш хиляди игли се забиха в слепоочията му и той разбра, че пиратите са го усетили. Как, по дяволите? Докато се чудеше къде е сгафил, болката стана нетърпима и го принуди да крещи както никога преди. Това бе наказанието за поредното непослушание. Жестоко наказание. Гласните му струни бяха пред скъсване. Тогава един неприятен сумтящ глас заехтя в ушите му:

  – Карн, ти се опита да ни предадеш на властите на Земята.

  – Моля, спрете болката! Повече няма да правя така.

  – Заслужаваш да те мъча месеци наред.

  – Не, само това не. Простете ми, моля.

  – Не ти вярвам.

  – Кой си ти?

  – Аз съм началникът на Отдела за психическа обработка. Не се ли досети?

  – Да, да, да.

  – И повече не ни определяй като пирати дори в съзнанието си. Ние сме капери и работим по договор. Ясно ли е?

  – Ясно, добре, добре.

  – Ще ни служиш ли вярно отсега нататък?

  – Да, да, да.

  – Първоначално смятах да те убия, но размислих.

  – Да ме бяхте убили, това моето не е живот.

  Болката внезапно изчезна и дишането на Карн се нормализира.

  – Голям късметлия си ти, Карн – каза пиратът и се изкиска гадно.

  – Как разбрахте, че се свързах с полицай?

  – Той е подкупен, тъпа главо, и ни изпя всичко. Ние знаем кого да подкупим и кого да съхраняваме като морков в пясък. Ти си един нищо и никакъв морков, Карн.

  Връзката прекъсна.

  След този инцидент Карн се зарече да се бори със скуката по по-безопасни начини. Влезе в съзнанието на един шахматист и игра чрез него на няколко турнира. Разбира се представянето му бе катастрофално, защото не разбираше и бъкел от шах. Изгледа стотици стари филми и  „прелисти” хиляди дигитализирани версии на „Прейбой”. Времето му минаваше в търсене на хобита, с помощта на които да може да запълва качествено времето си. Но нищо не задържаше вниманието му за повече от няколко часа. В крайна сметка помоли пиратите да му пратят някой пленник, който да му прави компания. Но те отказаха категорично, искаха Карн да се съсредоточи в управлението на поверения му кораб. Сякаш не разбираха, че той го управлява с минимална част от умствения си потенциал – по-точно с 9 %.  Останалите 91 % бяха заети с трескаво търсене на разнообразие.    

  Веднъж Карн по телепатична случайност успя да хакне един робот за сексуални услуги. Обектът бе глуповат, но красив – приличаше на древната футболна звезда Кристиано Роналдо. Карн взе под контрол Роналдото и го накара да флиртува с бившата му съпруга. А тя, запленена от чара му, бързо се предаде и започна да изневерява на настоящия си съпруг. Първоначално бе забавно, но понякога, по време на „сеансите”, Карн се натъжаваше – ставаше му неприятно, че никога повече няма да може да изпита плътско удоволствие. Завидя на Роналдото и го намрази, даже се опита да му изгори процесорите. Накрая влезе в съня на настоящия съпруг на бившата си жена и му разкри изневярата. Човечецът повярва на видението и бързо спипа двамцата в една мотелска стая, дори си ожули кокалчетата на ръката в силиконовия нос на Роналдото. Последва развод… и Карн отново замечта да се събере с любовта на живота си. Може би ако успееше да се измъкне от пиратите… Но измъкване нямаше, защото при всяка еретична мисъл ръженът на болката започваше да пронизва мозъка му.

  Времето минаваше тягостно бавно. В един безкрайно скучен и сив ден Карн опипа с мислите си близките планети и успя да се докопа до интересна информация. Пиратската флотилия се канеше да атакува пранетата Ямез, на която живееше добре развита цивилизация, разполагаща с ценни ресурси. На въпросната планета имаше много находища на платина, титан и живак, да не говорим, че местните хуманоиди бяха интелигентни и работливи и се поддаваха на дресировка – пиратите можеха лесно да ги превърнат в свои слуги. Запасите от гориво там можеха да задоволят нуждите на пиратите за поне пет години. А защитата се състоеше от пет не особено добре въоръжени гарнизона, които пиратите можеха да изпепелят за минути.

  Карн можеше да предупреди хората от Ямез, но не го направи. Страхуваше се от болката, която щяха да му причинят пиратите. Освен това силите бяха неравни, тоест местните бяха обречени. Но практика планетата Ямез бе сервирана като на тепсия пред пиратите и нищо не можеше да предотврати нейното разграбване.

  Карн си представи как пиратите трупат несметни богатства, как се ояждат и стават небрежни. Може би, възползвайки се от тяхната небрежност, той щеше да успее да се измъкне, но не, това бе химера, не биваше да се потапя в света на илюзиите.

  Карн трескаво търсеше решение на проблемите си. Отдавна бе стигнал до извода, че няма как да се спаси, но поне може да навреди на поробителите си и да си заработи така желаното умъртвяване. Сканира Ямез с острата си мисъл и попадна на един много интересен субект – служител в една от най-големите местни атомни централи. Човекът бе с лабилна психика и лесно се поддаваше на внушения. Карн бързо го обработи, принуждавайки го да заложи бомба в един от реакторите.

  Планетата гръмна зрелищно, озарявайки с меко червеникаво сияние цялата галактика. Дванайсет милиарда хуманоиди се изпариха буквално за секунди. Всичките ресурси отидоха на кино и пиратите останаха с пръст в уста. Осъзнал, че е загубил ценна плячка, капитанът на пиратите извика на приближените си:

  – Кой причини това?

  Началникът на Отдела за психическа обработка отговори:

  – Данните от сензорите показват, че виновникът е Карн?

  – Карн?

  – Главата, която управлява ZF-7.

  – Но защо, по дяволите?

  – Предполагам… от скука. Да го анихилирам ли?

  – Не, че каква полза би имало от това? Заповядвам отсега нататък главите на пленниците да бъдат забавлявани.

  – Слушам, капитане, ще ги забавляваме.

© Стефан Всички права запазени

Разказът е включен в сборника "451 градуса по Бредбъри": https://dracusmagazine.wordpress.com/451-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%83%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B8/

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??