Докато опитвах да влача куфара след себе си и да вървя нагоре едновременно, се спънах в една от стълбите и паднах по колене. Дори не изпищях, защото не ме заболя, но се чувствах унизена. Сякаш това падане по стълбите беше нищо в сравнение с падението ми в живота. Станах, уверявайки се, че никой не е видял какво се случи и отново пристъпих нагоре. Едва издържах, но оставаше само още един етаж. След кратки мъчения, стигнах.
- Но аз не знам в кой апартамент сме, за Бога! Таткооооо! - извиках надолу с цяло гърло.
Изчаках малко. Татко не отговори, не се появи, но от една от вратите излезе злобна бабичка с бастун, която ми се развика и се опита да ме удари. Бях шокирана, тук дори възрастните хора са невъзпитани и агресивни. Опитах се да оправя нещата, и тихо казах на възрастната жена:
- Извинете ме, сега се нанасяме. Трябва да живеем някъде тук.
- Нито те знам, нито нищо, не викай обаче, да не заиграе бастуна! - ми викна ядосано бабката и влезе в един от апартаментите.
Чудесни съседи, няма щ ...