Глътка свобода
ГЛЪТКА СВОБОДА
На вратата имаше бележка, че тази вечер курсът се отлага поради внезапен ангажимент на водещата. Извиняваха се за причиненото неудобство и обещаваха през следващата седмица да наваксат с часовете.
Изобщо не се замисли, все едно ѝ беше. Не че не ѝ беше приятно да го посещава, но и той беше част от семейния живот. Мъжът ѝ подари шевна машина и я записа с думите "Удава ти се, а и ще си работиш у дома и няма да имаме грижа за децата." Да, удаваше ѝ се, и докато бяха малки, с една стара електрическа руска машина с удоволствие им шиеше дрешки всякакви - и официални, и на принцеси, и балетни пачки. Вече и двете бяха ученички и други неща ги вълнуваха.
В последно време на два-три пъти подхвърли, че ще си потърси някаква работа на половин работен ден, за да може и да води и прибира децата. Тогава Макс ѝ подари машината.
Излезе на булеварда и се замисли. Не ѝ се прибираше. Искаше ѝ се да се наслади на малко безгрижие, което почти беше забравила какво означава. Повървя, пресече булеварда и се шмугна в пряката. Първо бръкна в чантата и изключи телефона. След това влезе в пицарията.
- Добър вечер! Какво мога да Ви предложа?
- Здравейте! Ще вечерям.
- Компания?
- Не, сама съм и не очаквам никого.
Сервитьорката я поведе към втория етаж и я настани до странична маса за двама до прозореца към градината.
- Надявам се да Ви хареса? Заповядайте. Приятна вечер! Сега ще донеса и менюто с храната. За напитките е на масата - пое палтото ѝ и го закачи в ъгъла, а Женя постави чантата си на свободния стол.
Малко по-късно, отпивайки от чашата бавно, с наслада, си мислеше, че не си спомня кога за последно се е чувствала така. Сама. Да се наслаждава на собствената си компания. Без да очаква да се отвори врата, да звънне телефонът. Мисълта ѝ да блуждае където си иска без план и посока.
Поръча си и второ и докато хапваше пицата, вече мислеше и какъв десерт ще си поръча. Ненатрапчивата италианска музика напяваше за любов, красота, разбити сърца, и допълваше удоволствието ѝ от самотата.
Хвана такси от булеварда без да включва телефона.
Максим седеше пред телевизора в хола непреоблечен и скочи срещу нея, като влезе.
- Къде беше? Не сте имали курс, а не ми се обади! Децата питаха за теб преди да си легнат. Чакам те да вечеряме, какво става?
- Нищо, всичко е наред. Падна ми батерията. Поразходих се. Не съм гладна.
- Малко длъжка разходка е била!
Гневният му поглед сам по себе си говореше - "Да вечерям сам? А какво? Сам ли да си слагам?"
Женя го остави сам да си отговаря ѝ се оправя, и тръгна към банята. За първи път не ѝ пукаше. За първи път след толкова години не се чувстваше като на генерална репeтиция. За първи път от толкова време беше направила нещо за себе си, и сякаш планина падна от гърба ѝ.
А Макс, докато заспиваше, се питаше "Какво не съм направил?", усещайки, че Женя му се изплъзва като пясък между пръстите. До сега всичко беше както си трябва: къщата, децата, жената, беше подредил всичко и нищо не предвещаваше тази вечер. Чувството, че губи контрола, не му даваше мира.
- Добро утро! Ще заведа децата и след това ще ида до офиса на Мими. Търсели рецепционист на половин ден, да видя на место.
Сякаш шамар му зашлеви. Какво ли още го очакваше? Ще трябва сериозно да си поговорят довечера. Една жена веднъж стъпи ли крачка в страни, спирка няма - казваше дядо му. Целият му мъжки свят на горд флагман на семейния кораб, граден с години, се срина само с един провален вечерен курс по шев и кройки.
© П Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Иржи (Ирина Филипова) - благодаря! 🌹
-
Къде съм бляла, та не съм видяла твоите житейски шедьоври, Пепи?! Това не са измислени истории, а реалност, но мисля, че вече съвременната жена не би търпяла подобно насилие и ограбена свобода....Еманципацията хем я натовари, хем я направи по-силна и свободна, дори прекалено! Е, срещат се и изключения...
-
КимДжаксън (Боряна Христова) - благодаря, че ми го припомни! И на мен ми хареса
-
Била съм в ролята на Женя. Познати са ми и шивачеството, и опитите за контрол над живота ми, и борбата за свобода. Чудесно разказана история! 🌹
-
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - благодаря! 🌹
-
Познато ми е като усещане и борба да извоюваш собствена територия. Последните три години посветих предимно на писане и понякога в мен се обажда глас на виновност. Но творчеството ме прави щастлива. Усетих, че се наложих, сравнявайки се като модел на поведение с твоята героиня. Хубав разказ, Пепи! 🌈
-
За това го оставих отворено, "Една жена веднъж стъпи ли крачка в страни, спирка няма - казваше дядо му" - обаче по кой път ще хване, един дявол знае!
-
Аз съм минала през това, Пепи, някога младият ми съпруг ми каза - Първо изчисти, после пиши стихове.
И така 16 години.
А после всичко се отприщи.
И тъй като вече съпругът ми не беше млад .... -
Да, Валя, границата между лична свобода и свобода по принцип е много тънка. За някои личната свобода е да да правят неща за себе си без да си дават сметка какво причиняват на близките си (зависимостите например), за други всяко хоби, забавление, занимание, което другият прави без него, е предателство.
-
Опияняваща е тая глътка свобода, а веднъж опиташ ли, връщане няма. Както и проблемите след това
-
Таня, адаш, благодаря!
Златна - да, защото очакват да получават същото, но рядко е да срещнеш безкористност дори и от най-близките си. Идеята ми. Благодаря то за коментара! -
"За първи път от толкова време беше направила нещо за себе си, и сякаш планина падна от гърба ѝ."
"Свободата е най-висшето благо". Една от заповедите на Господ, Който ни Е дал свободен избор, е "да обичаме ближния си като себе си", но много хора не я спазват, като обичат ближния повече от себе си. Поради това после си ближат раните...
Благословен ден, palenka (Пепи)! -
ЕЕЕ, браво...хареса ми и с поздравления, само така,.. флагмани няма,.. всеки може да потъне
-
Интересно!
Поздравления! -
troia (Катя Иванова) - това ми беше идеята: когато двама души говорят на различни езици. "Една жена веднъж стъпи ли крачка встрани, спирка няма, - казваше дядо му" - манталитет, изграден модел, житейска роля.
-
Някой може да го прочете и да не го разбере. Особено ако е контролиращ. Хареса ми.
-
Свободата..... да уважаваш човека до теб. Всеки трябва да го прави, колко го искат и могат!
-
RumyanaShtereva (Румяна Щерева) - тогава щеше да е бутилка, не само глътка.
-
Тук всъщност няма още нищо. Една жена иска да е свободна, ала мъжът господар се чувства настъпан по кокалчето. Така почва разминаването!
-
Мине, Светле - благодаря!
-
Поздрави и от мен! Много ми хареса.
-
Пепи, много хубаво и истинско написано, сякаш участвам в историята ти, хареса ми и те поздравявам, добър разказвач си!
-
svetlitschka (СК) - Благодаря, Светличке! Писах го без предварително обмислени финални изречения, но заглавието имах вече в главата си, замислям се над коментара ти!
-
Изплъзването, така бих го озаглавила. Много добре разказано. 🍀
-
генек (Георги Коновски) - как не малка част от живота си прекарваме в собствените си клетки, внушавайки измамно щастие и удовлетворение, като живеем заради другите, подтискайки собствената си воля.
Благодаря! -
Сериозно и същевременно хапливо.
Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
