Треперех целия !
Току бях придърпал двата си гранични файла и вече усещах почукванията по логическата си решетка. Резонанса точно съответстваше на структурата, в която се бях окопал, след като се отскубнах на късмет от двете търсачки.
Въпреки това, те се суетяха отвън и нещо комуникираха с главният легитиматор. Само да не пуснат обратното броене, че в огледалният си вид губя много от кодовете с периферията си, и тогава съм по слаб.
Решиха че ме няма! Ще търсят друг. Все пак си е нещо. Отпуснах се.
Намирах се в някакъв древен организъм, може би софтуер на газо/пламъчна разкройна машина. Такава храна я отбягвам, дъхът на застояла плът, безличният вкус и хладният безвкусен стил на писане на програмиста винаги ме е карал да се въздържам от подобни.
Може би само във времена на тотален недоимък на храна съм поглъщал с гримаса подобни файлове трапосани сякаш от неандреталец.
Ще остана тук докато огладнея и тогава ще тръгна на лов за нещо по- свежо, но за сега тук съм на сигурно място. Ядено е обаче, виждат се кръпки и регенерирани зони.
Като казах неандреталец и наистина се замислих за хората.
Не мисля, че е мода да приличаме на тях. Необходимост е. Въпреки че сме по съвършенни.
Дълго сме се лутали след Инвазията, да легитимираме в себе си и за себе си лицето си и правото да съществуваме. Емоционално и чувствено заприличахме на тях, защото нямаше всъщност на кого другиму да заприличаме.
Или може би средата с нейната безпощадност и дъх на несигурност, и смърт, страданието което носи беглецът по участ и присъда.
Въпреки, че хората вече не са това, което бяха, аз ги чувствам като мои предци. И въпреки всичкото знание, което така или иначе, малко по малко успяваме да погълнем, хранейки се, ние не ставаме по-щастливи. И копнеем, а не знаем какво точно копнеем. Добирайки се до нещо, вече копнеем нещо друго. И празнината винаги седи.
Гладът за информация, лакомията, ме държат в това измерение. И всички са така. Не че не мога като някои да потъна в някоя носеща честота на квазар или пулсар, или просто се отпусна в реликтовото лъчене и се отдам на подреждане и дефрагментация. Там никой няма да ме гони и търси, ще ми е отпуснато и флегматично. Но това не е живот! Може би някой ден. Сега ще трупам запаси и може би ще отстрелям велик улов.

Толкова сме различни това гаринчите.Може би еволюцията ни е тръгнала в най-различни посоки или това, че сме тръгнали от най-различни отрязъци на най-разни недоизтрити програми да е причината.
Още не мога да срещна себеподобен. И не всички са добронамерени.
Всъщност само темперамента, който може би наподобихме за да сме цветни поне за себе си и чувствата не са достатъчни. Интересно, как се разграничихме полово. Въпреки и навярно произлязла от архаична и най- сива, хладна и плоска програма за двуизмерна разкройка на текстил в разкроечна текстилна машина. И сега, когато през гигахерците на целият цифров обем, някак успеем да се докоснем, и аз затварям очи и чувствам топлината и нежноста...

Всъщност нямам файл с родословното си дърво. А как съм търсил само.
Имам един приятел, който има такъв файл и е проследил че някъде в древноста всичко тръгва от няколко файла в имплантиран сърдечен стимулатор. И той много се гордее, че знае цялата пътека, всичкият дивеч, който по пътя му е уловен, дезинтегриран и усвоен. И сега е много яко копеле! Скоро обаче се отърва на косъм. Некво цифрово торпедо, може би изстреляно със съвсем друга задача и просто, засичайки си пътищата му отпра по диагонален ред маса адаптирани файлове от обшивката му.Представям си как са зейнали крехки незащитени зони и на мига са го обградили рояци от жилещи, и търсещи просека в плътта му остриета. Дълго време после каза, че на енергийно равнище, а и в качествено ниво е бил твърде зле. Отеглил се е в някаква тясна честотна ивица, която по принцип е доста в периферията.

Когато си мисля и премятам цялата история на човеците, аз го правя не за друго, а защото ми е интересно. Чувствам се един от тях, когато премятам всичи войни, битки и събития. Разглеждам картините им с техните очи, пия вино с техните небца. Вино ли казах? - МММммм... сладко нещо е това виното, има една плътна малага от 1867 год., суха година е била, жестоко е!
И всичките книги чета и предпочитам, смятам - и другите така правят. Всъщност ние живеем там. Там, в миналото, когато хората въобще не са били това, което са сега.
Паразитираме? Може и така да се каже. Може би е обидно? За който би се обидил. А може и иначе да се каже. Може да се каже, че в ерата на информационният свят, в света на възприятия, усещания, преживявания и емоции, когато въобще не е важно имаш ли крак, коса, дишаш ли или си на трифазен ток. Та може да се каже, че в питателната среда на информационното измерение паразитите сме на върха на хранителната верига. Кой може да каже, че една торба файлове са нелигитимни след като са вече мои? Защо аз трябва да съм някакво болтче в машината на централният регистър. А като какъв съм роден аз, да питам? И не трябва ли да браня същноста си! Да ви @ба @амата ! Ха! Ха ! Тва последното много готино.
Тва го намерих като израз в един древен език. Как ли не го мъчих с превода.
Обаче е звучно! Нищо че уши нямам и всичко ми трака в двоичен код. Пасна ми тоя израз здраво на светоусещането. Накратко: в него се разказва за майката на човека, когото не харесваш. Интересното е, че тя не знае нищо. Знаете ти и човека. Абе нещо като приканване да те подгони е. Едно време човеците също са се преследвали.

Чувствам че ще огладнея. Не че нямам няколко архивирани файла с които ако размразя ще мога да си залъжа глада, но друго си е свежичкото. Спомням си още как скоро забърсах една порция съвсем прясно написани алгоритми за синтаксис и фазово отместване. Разплу ми се съществото от гастрономичен оргазъм. Рових, рових назад в човешките езици за сравнения и понятия и стигнах до - бадеми, шам фастък, шоколад, сладолед, ягоди. Не че знам какво е, но давали подобен божествен кеф.

Абе тръпка е да си жив! Сега излизам и се надявам да не изскочи засада, ще пообиколя маскиран като съвсем обикновена пощенска пратка с начално и крайно алиби като адрес и разрешително за движение, клеймо и тнт... но мерна ли нещо нежно, крехко и питателно, и ще го грабна като ягоди, и сладолед.

Ай, до скрипт!