6.03.2011 г., 19:38

Година по-късно

1.7K 0 2
1 мин за четене

Мина цяла година от онзи гаден и мрачен 8-ми март, когато аз реших, че не мога повече с теб. Поглеждам назад и ми става малко тъжно. Осъзнавам всичко, което се е случило чак сега – от позицията на времето. В главата ми моментите минават като на кинолента, а аз съм просто зрител. Спомням си как се надявах да ми обърнеш внимание. Мечтаех за това години наред, още откакто се помня. Мечтаех за деня, в който ще ме погледнеш и ще си кажеш „Това момиче, което познавам толкова отдавна, е наистина красиво. Защо не направя крачка към нея.” И, както казваш ти, когато искаш нещо много силно, то се случва! Толкова странно започнахме да излизаме заедно и толкова бързо ти ми призна, че ме обичаш, че не помня колко е траяло цялото това щастие. В един момент аз започнах да те приемам не като момчето, което желаех толкова силно, а като човека, който ще бъде до мен винаги, независимо от това какво правя и казвам. А ти започна да се отдръпваш малко по малко, когато осъзна, че плановете ни се различават. Много. И така неизбежно дойде краят. И двамата не получавахме това, от което имаме нужда, но бяхме свикнали един с друг. Затова и болеше толкова много. Не помня да съм преживявала по-трудно някоя раздяла, трябваха ми месеци да преодолея случилото се. А ти намери наистина бързо „новата”. Разбирам какво си намерил в нея – това, от което аз те лишавах последните седмици. Любов, грижа, разбиране. За да сте още заедно, значи си намерил правилния човек и сега аз наистина се радвам за теб. Реално погледнато, всичко е толкова просто и логично – намираш това, което ти е нужно, но не си получавал и това е. Не съжалявам, обаче, за това, което се случи между нас, защото съм се научила на много неща. Променила съм се много. За една година имаше толкова моменти, в които бях безумно щастлива и много такива, в които си изплаквах очите от мъка. Животът просто си върви и не спира. Една година по-късно... нека миналото почива в мир!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Янева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за положителните коментри,които ми пишеш!Твоите произведения също са уникални!Знаеш как да използваш думите и се справяш отлично.Поздравления!
  • Прекрасно. Наистина не трябва да съжаляваме за миналото, а да се замислим какво се научили и получили от него ...

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...