6.03.2011 г., 19:38

Година по-късно

1.7K 0 2
1 мин за четене

Мина цяла година от онзи гаден и мрачен 8-ми март, когато аз реших, че не мога повече с теб. Поглеждам назад и ми става малко тъжно. Осъзнавам всичко, което се е случило чак сега – от позицията на времето. В главата ми моментите минават като на кинолента, а аз съм просто зрител. Спомням си как се надявах да ми обърнеш внимание. Мечтаех за това години наред, още откакто се помня. Мечтаех за деня, в който ще ме погледнеш и ще си кажеш „Това момиче, което познавам толкова отдавна, е наистина красиво. Защо не направя крачка към нея.” И, както казваш ти, когато искаш нещо много силно, то се случва! Толкова странно започнахме да излизаме заедно и толкова бързо ти ми призна, че ме обичаш, че не помня колко е траяло цялото това щастие. В един момент аз започнах да те приемам не като момчето, което желаех толкова силно, а като човека, който ще бъде до мен винаги, независимо от това какво правя и казвам. А ти започна да се отдръпваш малко по малко, когато осъзна, че плановете ни се различават. Много. И така неизбежно дойде краят. И двамата не получавахме това, от което имаме нужда, но бяхме свикнали един с друг. Затова и болеше толкова много. Не помня да съм преживявала по-трудно някоя раздяла, трябваха ми месеци да преодолея случилото се. А ти намери наистина бързо „новата”. Разбирам какво си намерил в нея – това, от което аз те лишавах последните седмици. Любов, грижа, разбиране. За да сте още заедно, значи си намерил правилния човек и сега аз наистина се радвам за теб. Реално погледнато, всичко е толкова просто и логично – намираш това, което ти е нужно, но не си получавал и това е. Не съжалявам, обаче, за това, което се случи между нас, защото съм се научила на много неща. Променила съм се много. За една година имаше толкова моменти, в които бях безумно щастлива и много такива, в които си изплаквах очите от мъка. Животът просто си върви и не спира. Една година по-късно... нека миналото почива в мир!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Янева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за положителните коментри,които ми пишеш!Твоите произведения също са уникални!Знаеш как да използваш думите и се справяш отлично.Поздравления!
  • Прекрасно. Наистина не трябва да съжаляваме за миналото, а да се замислим какво се научили и получили от него ...

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...