Големите очи на страха.
Големите очи на страха.
Връщах се от една сбирка, каквито правехме група колеги почти всяка седмица.Софра, акордеон, китара и всички- певци. Танци, много смях! Беше толкова весело и разтоварващо, просто си зареждахме “батериите”! Като се наситим “до дъно”, се прибирахме само с малкото неудобство… жените да си вземат такси, да не чакат изпращане…
Аз живеех на оживено и осветено място, затова пътувах с тролея. А и настроението ми беше толкова повдигнато, та не изпитвах страх, при това не беше нито късно, нито за пръв път. Само не ми стана приятно, когато шофьорът някак съучастнически ми намигна.Като слязох от тролея, имах път пеша около 7-8 минути. Вървях бързо, защото като никога широката улица беше безлюдна. При това чух някакъв метален шум, като от стъпки на обувки с метални налчета! Това се правеше някога на обувките- за да не се изтриват бързо се заковаваха метални пластинки /налчета/ на подметките отпред и на токовете. Не смеех да се обърна, а забързах стъпките. Ходещия след мен- също. Още повече. Той- също! Обхвана ме паника… Ами ако със скок ме настигне и, сграбчвайки ме, ме “навре” в някой вход? Като не исках да разбере мислите ми, а бях сигурна и в по- бързите му реакции от моите, не смеех и да викам за помощ! Скоро трябваше да завия от тая голяма улица по нашата и втората сграда беше къщата ни… Ето го спасението! Направих това бързо и започнах да тичам, а той тичаше също толкова бързо и така тракаше, че сигурно дълго щях да чувам тоя шум...Реших, че с неимоверен скок ще стигна до нас, където ако викна и ще ме чуят поне...Трябваше да съм готова- да приготвя ключовете, които носех в джоба на връзка… Той тичаше колкото мен , но не очакваше, че така бързо ше се шмугна в двора и сякаш ме загуби! Не чувах металния шум от обувките му вече! Но и “чудото” ме чакаше, беше на прозореца с цигара в ръка- баща ми! Каза само: “Хайде, скъпа и на мен да попееш!” И аз бях вече вътре, в безопасност! В ръката си още държах ключовете, когато някаква светкавица светна в главата ми! Та аз държах този шум в ръката си! Ключовете! Беше от тях! Когато бяха в джоба, колкото по- бързо вървях, толкова по- бързо тракаха и те! Тичах ли- “тичаха” и те! Беше ме срам от самата себе си! С тоя случай дълго бях мезе, където и да присъствах !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
