Иржи (Ирина Филипова)
199 6666
13.06.2021 г., 11:35 ч.

Големите очи на страха. 

  Проза » Разкази
802 5 25
2 мин за четене

 

               

Големите очи на страха.

Връщах се от една сбирка, каквито правехме група колеги почти всяка седмица.Софра, акордеон, китара и всички- певци. Танци, много смях! Беше толкова весело и разтоварващо, просто си зареждахме “батериите”! Като се наситим “до дъно”, се прибирахме само с малкото неудобство… жените да си вземат такси, да не чакат изпращане…

 

Аз живеех на оживено и осветено място, затова пътувах с тролея. А и настроението ми беше толкова повдигнато, та не изпитвах страх, при това не беше нито късно, нито за пръв път. Само не ми стана приятно, когато шофьорът някак съучастнически ми намигна.Като слязох от тролея, имах път пеша около 7-8 минути. Вървях бързо, защото като никога широката улица беше безлюдна. При това чух някакъв метален шум, като от стъпки на обувки с метални налчета! Това се правеше някога на обувките- за да не се изтриват бързо се заковаваха метални пластинки /налчета/ на подметките отпред и на токовете. Не смеех да се обърна, а забързах стъпките. Ходещия след мен- също. Още повече. Той- също! Обхвана ме паника… Ами ако със скок ме настигне и, сграбчвайки ме, ме “навре” в някой вход? Като не исках да разбере мислите ми, а бях сигурна и в по- бързите му реакции от моите, не смеех и да викам за помощ! Скоро трябваше да завия от тая голяма улица по нашата и втората сграда беше къщата ни… Ето го спасението! Направих това бързо и започнах да тичам, а той тичаше също толкова бързо и така тракаше, че сигурно дълго щях да чувам тоя шум...Реших, че с неимоверен скок ще стигна до нас, където ако викна и ще ме чуят поне...Трябваше да съм готова- да приготвя ключовете, които носех в джоба на връзка… Той тичаше колкото мен , но не очакваше, че така бързо ше се шмугна в двора и сякаш ме загуби! Не чувах металния шум от обувките му вече! Но и “чудото” ме чакаше, беше на прозореца с цигара в ръка- баща ми! Каза само: “Хайде, скъпа и на мен да попееш!” И аз бях вече вътре, в безопасност! В ръката си още държах ключовете, когато някаква светкавица светна в главата ми! Та аз държах този шум в ръката си! Ключовете! Беше от тях! Когато бяха в джоба, колкото по- бързо вървях, толкова по- бързо тракаха и те! Тичах ли- “тичаха” и те! Беше ме срам от самата себе си! С тоя случай дълго бях мезе, където и да присъствах !

 

 

© Ирина Филипова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичам произведенията си като деца! И понякога се връщам да си ги препрочитам, но не само тях, а и коментарите...Повторно изживявам удоволствието от топлите думи на всеки...Така открих, Жени, че съм пропуснала да ти отговоря в този разказ! А ти си била много щедра, дори си ме последвала! Уж внимавам, но ето че се е случило и обещавам за бъдещето....
  • Винаги съм се страхувала, Валя, от три неща- от тъмно, ток и кучета...И като бабите ти, сега не се страхувам от лоши хора, но тогава бях млада и.. не за изхвърляне! И ме беше страх и от тях...

  • Едно време, Иржи, баба ми с нейна приятелка се прибирали в тъмното от някакво гости, приятелката й рекла:
    - Давай по-бързо, че да не ни хване някой в тая тъмница...
    - Е, при първата лампа ще ни пусне - спокойно отвърнала баба.
  • Благодаря, Иване!
  • Браво, Ирина! Поздравления!
  • Изчетох много твои неща и ти благодаря за удоволствието да се докосна до твоя свят, Ирижи. Ти си забележителен автор и се радвам, че те намерих Освен това те последвах и така няма да пропускам нищо от онова, което ще качваш занапред
  • Ако бях разделила големите разкази на отделни историйки, Скити, щях да ги пиша до Нова Година, а аз нямам търпение, за толкова години, които съм "навъртяла", знаеш ли колко "материал" имам....
    Все съм се питала "Защо жените са по- страхливи от мъжете?", Роси. Дали природно им е дадено това чувство, или отрано им го "внушават"? А за предизвикателството...не е до поражението, а аз от сега мога да кажа кои са по- добри, много по- добри от моето...Може някой път да опитам.
    Да, Краси, по- лесно е когато е преживяно, но не знаеш колко ме бива във фантасмагориите!?... Имам ги в стихотворна форма.
    Тъкмо похвалих вас мъжете, Петър, че сте по- безстрашни...
    Силви, радвай се и ти, защото първо ти ме заплени в разказването, после ми помогна в словореда, на който се радвам, че прилича на твоя...А мисля , че всеки има какво да разкаже под каквато и форма да е! Само да иска...
  • Страхотен разказ, Иржи! Все едно бях до теб през цялото време. Много ми хареса.⚘
  • Прочетох го по ранина със сутришното кафе,... имаме основание да се страхуваме,.. нали сме човеци, само супергероите са безстрашни
  • Интересно разказваш твоите истории - едно, че са по преживяно, друго, че имаш умение да правиш съпричастен читателя.
  • Иржи, разсмя ме! 😄 "На страхът очите са големи!" А ти трябваше да участваш в предизвикателството. Не трябва да се страхуваш от поражения! Просто трябва да си повярваш!
  • Иржи, много са интересни историйките ти Но до финала и мен ме хвана страх...
    Продължавай да ни разказваш!
  • Това съм си аз, Юри, но като гледам има и други "преживели" подобен страх. Че то и в такси може да ти изкарат акъла, някой ден ще опиша и такова преживяване. И приемам предложението ти за ключодържател, но нашите чипове за отваряне на вратата на входа бяха пластмасови и като счупихме по 2-3 и поръчахме метални. Желязна работа, и пак са на връзката, и нека си тракат... Пак не ги държа в чантата от съображение за сигурност уж, но знае ли човек кое е сигурно?!
    Това беше целта, Руми! Случка с неочакван край. А ние казвахме "Шубето е голям страх".. А разликата между тях е като между гъдел и сърбеж...
    Благодаря и на двамата, че прочетохте и за "любими".Тая сутрин написах още два разказа, но не трябва да отегчавам... ще почакат малко.
  • Успяваш да приковеш интереса на читателя, Иржи, до последно се питах, кой ли е този "хубостник" с металните налчета... 😀
    Някога един мой познат казваше: "Гладът е по-силен от тока, да знаете!" Аз бих заменила глада със страха! Поздравления, Иржи, не спирай да разказваш! ♡
  • Иржи, усетих страха ти. Като дете съм изпитвал подобен страх и си представям какво и е било на лирическата или на теб.
    Сега ще си позволя малко хумор, знам че няма да се разсърдиш.😊
    Аз бих заснел цялата тази случка като реклама за гумени ключодържатели в които ключовете никога не дрънчат. 😊🌹
  • Това са трите неща, от които се страхувам- от кучета, от ток и тъмно! И сега дори... В момента ми хрумна идея да напиша пак един малък разказ, когато се събраха трите "злини" по едно време... Ситуация, смешна за другите, а за мен- обидно униизителна...Но - другата седмица.
    И това беше в центъра на София, не по крайни квартали... Беше ме яд на "кавалерите" от сбирката, но и те са прави, ако трябваше цяла нощ да изпращат...Благодаря Таня и Ели, че прочетохте.
    Абе, аз не обичам да ходя сама не само от страх, а и малко е обидно да те види дори такъв "преследвач" и да си каже "толкова ли няма за тая жена кавалер" или че сама подсказвам "ела, вълко, изяж ме!" А каквото и "оръжие" да използваш, Ирина, той само ще се разяри повече и...спасение няма!
    Не толкова благородство, Светличка, по- скоро не обичам пораженията!
  • Достойно щеше да стои до другите интересни в предизвикателството, винаги си така благородна, Иржи. 🥀
  • Това са точно очите на страха 🧟‍♀️😀
    Да ти кажа под секрет, че точно тези ключове са можели да те спасят, ако знаеш как да ги използваш. Много неприятно оръжие са, а в такива случаи не се бърза. Изостава се😉
    Преди време така като теб минавах по неосветена улица, доста късно беше и след мен наистина вървеше човек. Изнервих се светкавично, намалих, но лошото беше, че и той намали. Тогава се обърнах и страх не страх направо му казах:
    Господине, може ли да минете пред мен, защото просто ще пукна до такситата!!!
    Той се разсмя искрено, поднесе извинения и мина без да се разправяме повече. Абе....страшна работа ви казвам, братя!🤭
  • То си е за страх, Иржи! Когато си сама в тъмните улици е опасно! Поздрави!
  • Ех, Иржи! Голям страх си брала
  • Много жени сигурно са изпитвали подобен страх, а на мен, след тоя случай, колегите ми направиха "оръжие"...Вилица, на която да държа дръжката напреко на дланта. Зъбите бяха изкривени перпендикулярно на нея и сочеха навън и ако те нападнат, те като бокс с острото можеха да се забият в нападателя...Хич не го взех, защото беше много, много опасно оръжие и с непредсказуеми последици!
  • Посред нощ, вървя. Подухва, вдигнала съм качулката. Зад мен някой шушне, с моите стъпки и скорост. Усилвам скоростта, и шушненето се усилва, наближава ме... Ох, на светофара на булеварда съм. Спирам. Тука е осветено. Още един човек кача. Слава богу, не съм сама. Смело се обръщам назад. Няма никой. Светва зелено и тръгваме да пресичаме. Шушненето пак се появи. Намествам качулката и чантата на рамо. Шушлекът ми е шушнел! 🤩🙃
  • Това разказче написах преди големия- 4. На него се учех да изравнявам словореда в дясно, а и имах идеята - ако успея да се побера в тия 300 думи, хем ще си докажа, че мога и кратко да пиша, хем ще участвам в предизвикателството... Колко пъти броих и рязах излишните думи, без да зная, че има брояч под всяко написано нещо! Автоматичен! Докато се мотаех, видях колко разказчета участват вече- от хубави, по- хубави! А моето- хубаво само на вид! И се отказах. Като се захванах с големия, вече "усвоила" това "трудно" изравняване и вече готов, само да кликна "изпрати" и... той изчезна! Та после, когато го сътворих отново, публикувах и ..вече знаете и за "виновника"!/ настоящето/, но сега реших, защо просто да не го видите?...Благодаря за отзивите Миночка и Мария.
  • Ах, сладкодумнице, усмихна деня ми!😃 Благодаря за удоволствието и да знаеш - иска ми се да не спираш тези истории, както Шехерезада своите завладяващи приказки 💕🤗
  • Иржи умори ме от смях, само че и аз се страхувах наравно с тебе и мислех, какво ли ще ти се случи, хем правдоподобно звучи, знам ги тези налчета и аз съм ги носила,.даже ми викаха, че тракам, като виетнамска флоберка/ пушка/. Много ми хареса, страхотна си.
Предложения
: ??:??