Имах три дни да направя нещо. Устата ми пресъхваше от вълнение, а ръцете ми се потяха като пред матура. Фикс идеята ми изгаряше мозъка.
Исках и диамантите, и парите.
Трудна работа… Как да си изиграя картите? Би било чудесно, ама няма как да стане това, пиленце…- шепнеше моето второ аз.
Не винаги обръщах внимание на гласеца отвътре, но сега се вслушах, да не правя глупости…
Може да стане, ако познавах точните хора, двама – трима бандюги, които да влязат изненадващо тук, по време на доставката. Ама каква е гаранцията, че нямаше да ме гръмнат и да вземат всичко. Никаква гаранция. Сто на сто щеше се отърват от мен. Не познавах подходящи хора…
Я, си избий това от главата, Алис. Да не си превъртяла? Не бъди толкова алчна…
Значи не мога да имам и двете.
Замислих се пак. Ако накарам Рамирес да пречука Майкъл, след като „гостите” си отидат и вземем диамантите, какво ще ги правим? Не познаваме никой, та да ги продадем, а парите…четири милиона, не са малко за розови диаманти…но е твърде опасно …Т ...