- Привет, Майк! Прибрах се – извиках аз от вратата
- Здрасти.
Майк беше седнал на верандата. Хвърлих торбите с покупките на дивана и излязох при него. Наведох се за целувка. Дъхтеше силно на уиски. Беше още четири след обед, а добре се беше подредил. Придърпа ме, но аз се отскубнах, не ми беше до нищо. Нямаше да мога да понеса ласките му. Ще се мотая и ще го чакам да заспи.
- После, Майк. Да се окъпя, че залепнах в тази жега…
Виждах го, че се унася. Налях си сок в една чаша и добавих няколко кубчета лед. Беше горещо, но под сенника биваше. Чаках да заспи и не вдигах шум. Докато стоях там и си реех отнесено погледа, мислех много внимателно.
Къде да скрия телефона с предплатената карта?
Хрумна ми нещо. Постоях малко и виждах, че Майк леко похърква. Излязох тихо. Вмъкнах се в кухнята и затършувах в шкафа, където държахме кутии с мюсли, бисквити и сладки. Намерих една ламаринена кръгла кутия за бисквити. На дъното й се търкаляха няколко бисквити, изсипах ги в коша до шкафа. После взех от чантата новия си джиесем и го пуснах в кутията. Опаковах я в полиетиленов плик. Тръгнах да излизам. Никой не се виждаше из имението. Градинарите работеха до обед. Смятах да скрия кутията някъде около езерото. Но после се сетих, че можеше да гъмжи от полиция в следващите дни и да не мога да припаря натам.
А може и да не мога да припаря до имението, ако ме изгонят наследниците на Майк…Хммм…
Влязох в помещенията за градински принадлежности и взех една малка лопатка. И гребло, с което чистеха саксиите. Мини лопатка и мини гребло. Изглеждаше, като извадени от детски комплект, малко по – големи от лакътя ми.
Къде да заровя проклетата кутия?
Срещу имението имаше една градинка с много храсти, но без дървета, които да хвърлят сянка. Сега беше адски горещо, така че едва ли щеше има някого там. Всички се крият при климатиците. Свърнах в градинката. Тревата беше скоро окосена, но храсталаците не бяха подрязвани. Огледах и до няколко храста, които се преплитаха един в друг, зарових с лопатката земята. Беше сухо, никой не поливаше май. Изкопах дупка и сложих кутията с телефона. После я зарих добре. Придърпах клечки и клонки. Супер. Не изглеждаше, че има нещо отдолу. Или, че някой е ровичкал. Прибрах се, оставих лопатката на мястото й, устните ми бяха сухи от жегата, а роклята ми плувнала в пот. Беше най- малко четиридесет градуса. Косата ми опираше на тила мокра. Влязох под душа и си отдъхнах облекчено. Така.... телефонът е скрит. Имах пет хиляди в портмонето, които изтеглих вчера. Загледах големия часовник. Имаше десет – дванадесет часа.
Обмислях пак детайлите…Трябваше в малките часове, нощес… Рамирес да свърши работата, после като ме завърже, щях да стоя захвърлена на земята до 6 часа, когато идваше Дорис да чисти и готви. Тя щеше да ме намери и да извикаме ченгетата. А Майкъл, щеше да изстива, прострелян в гърдите…Щях да съм в шок и да пелтеча…
Окей, Алис, окей...малко остава…търпение, кукло… А, с бебето какво ще правиш, Алис? Нали не мислиш да си пропиляваш живота с глупак, като Рамирес?
Сега нямаше да мисля за това. Пуснах си на дивидито един филм да върви, но гледах разсеяно и не чух и дума от филма. Задрямала съм, а в сънят ми изникнаха полицейски коли, синьо – червени светлини, гонки, палки, светофари, изскърцаха спирачки и аз изкрещях.
Събудих се с натежала от съня глава. Нервите ми подскачаха до небето. Чаршафите ми бяха намачкани и мокри от пот.
Май те гони шубето, ааа … Дано всичко мине добре.
Затърсих в аптечката и намерих едни билкови таблетки, за да се успокоя. Глътнах една, после взех още една, трябваше да съм спокойна. Метнах поглед на часовника. Беше осем. Взех душ и облякох роклята, с която много ме харесваше Майк. Пръснах малко парфюм на китките си, зад ушите, нанесох пласт карминово червило и лек грим. Под очите ми бяха се изписали две тъмни дъги от недоспиването, та ги покрих с пудра. Излязох на терасата. Майкъл още спеше на верандата. Хъркането кънтеше в тишината.
Нека да спи. И без това не ми се играеше театър…
Имах още време. Изгарях от нерви. Реших да пообиколя до езерото и да убия час, два. Искаше ми се да тичам, но бях като изцедена. Сърцето ми се беше качило в устата...тупп-тупп-туп ...ту се забързваше, ту забавяше своя ритъм.
Какво пък…щеше да ги поошушкам малко…два милиона, е нищо за фамилия Блум. Всичко ще се нареди…няма начин…
Прибрах се вече по - спокойна.
И изненада…
В хола бяха се разположили Майкъл и сина му Хари. Слушаха музика и набиваха телешки стекове.
Ооооо, небеса…Само това ми липсваше…гости… Хари…И с него трябваше да се занимаваме...Не мислех, че ще дойде някой...планът ми беше съвсем друг.
- Оооо, здравей Хари! Радвам се, че се отби.
- Здрасти, Алис. Изглеждаш отслабнала. Каква е тайната ти диета? – захили се дебелакът тийнейджър.
Ако знаеш през какво минавам, Хари… само да знаеш какво ми се пече на главата… И, че нито мога да ям, нито да спя, нито да дишам нормално…Ако знаеш какви демони ми се въртят в мозъка...
-Ами повече зеленчуци и плодове, Хари. И никакви телешки стекове и бира. Само минерална вода, момче – продължих аз - А също и повече любов - погледнах с премрежен поглед Майкъл, който се засмя гръмогласно.
- Аааа, не мога без стековете… и бирата…Само любовта остава да я подкарам повече…хихихиии…Ще те послущам, Алис…само за третото, дето го каза.
Сложих си малко салата и преглътнах. Не усещах никакъв вкус, макар че обичах салата от авокадо. Налях си минерална вода. И тя беше блудкава. Майк и Хари довършваха вечерята си. Бяха погълнали огромно количество картофено пюре, салата, стекове, бира, царевица, ядки и какво ли още не. Майк отвори изстудено шампанско, а аз сложих и плодове на масата. Хари беше изпил няколко бири и Майк му каза да спре с алкохола. Хапнах парченце ананас. Хареса ми, че е сочен. После се нахвърлих на ананаса и го ометох целия. Хапвахме и се забавлявахме. Вечерята вървеше гладко.
Хари не ме мразеше, както Миранда и другите. Беше симпатяга.
Напълнихме чашите с Майк и се чукнахме за наздравица.
Стана ми гадно.Започнах да съжалявам, че измислих това…но беше късно, почти полунощ… Стомахът ми се преобръщаше, като си пожелавахме живот и здраве…
Скоро, животът ти свършва, Майк…скоро…
Изпих виното с отвращение. Колебаех се.
Хари се прозя и тръгна към стаята за гости в дъното на коридора. Имаше и друго крило със спални, които бяха по-отдалечени. Исках да отпратя там Хари – да е по- далеч от тупурдията…и да не пострада. Беше хубаво хлапе, осемнадесет годишно, малко пълно, но с живи кафяви очи и много интелигентно. Беше най - свестния от наследниците.
- Хари, иди в западната спалня, там няма да те безпокои Дорис, като почне да чисти с прахосмукачката в ранни зори.
Западното крило беше далече, нямаше страшно…Трябваше да спи там, на всяка цена. Дано не се запъни и да не отиде там, но знае ли човек...
- Окей, Алис. Отивам…Лека нощ и на двама ви.
Хари сви нататък, в западната най - отдалечена спалня.
Окей, окей, добро момче... Поех си дълбоко въздух. Един проблем по - малко.
Останахме двамата с Майк. Аз само докосвах устни до чашата, но не пиех. Майк ми заговори. Смяташе в понеделник да отидем някъде с яхтата. След като финализира сделката. Може би на Кайманите. Въртях един кичур от косата си и му се усмихвах разсеяно.
Знам защо искаш да ходим на Кайманите, Майк...не съм глупава...там е раят за мошениците...
И двамата обичахме джаз. Лееше се джаз в нощта...Ела Фицджералд се дереше с кадифения си глас, а аз настръхвах...
Тик-так-тик-так...- цъкаше нещо като бомба със закъснител в главата ми...
Да не откачаш, Алис?... - ехидно започна гласчето. Винаги искаше да ме дразни.
Я млъквай! - сопнах му се аз - няма такова нещо...не си измисляй дори!
Майк беше станал, и олюлявайки беше тръгнал към тоалетната. Взех кухненски ръкавици на Дорис. Приближи до кабелите на алармата. Срязах ги. После измих ръкавиците с препарат и ги оставих на мястото им. Всичко ми отне не повече от две - три минути. Майкъл се бавеше още в тоалетната.
Часовникът тиктакаше…тик-так…тик-так… Беше вече два часа.
Вече бях готова за скок...големият скок в живота ми...Или успяваш, или пропадаш, Алис...Бях надъхана да успея...с големия скок...бях вече на старта... нямаше връщане назад...
Това беше добре дошло, че е къркан…
Да го кача горе в спалнята? Дали да не се проснем на диваните и да продължим с шампанското, докато….
Продължава……………
© T.Т. Всички права запазени