Лони (Илонка Денчева)
40 2
6.10.2021 г., 22:15 ч.

Голяма дума не казавай 

  Проза » Разкази
1518 3 14
2 мин за четене

                                          Преди много години бях на творчески лагер в Троянската света обител, с градския хор. До обяд  репетирахме, а следобед се разхождахме из околността. Красива природа, старинна архитектура и чист въздух. Друг свят. Една вечер с моя приятелка и колежка поехме пеша към близкото село. Вървим по пътя покрай реката и си говорим. В сумрака пред нас се появи стар въжен мост и в далечината изплуваха покривите на старинни къщи, повечето покрити с каменни плочи. Предположихме, че това е някаква махала и решихме да минем по моста и да разгледаме. Гледката, която се разкри пред очите ни, наподобяваше картините на старите майстори. Плътно залепени една в друга къщи, кацнали на високи дувари. Горните етажи, с преплетени клони, замазани с кал и слама. В началото на махалата мъждукаше една единствена самотна лампа. Повървяхме в призрачния декор на тъмнината, после се върнахме и седнахме на порутена дървена пейка, пред една от къщите. Чувствах се странно,  като в замъглен сън.
- Представяш ли си да живееш на такова място? - попитах с насмешка.
- Е, недей така! И тук  живеят хора!- отговори ми с укор приятелката.
- Аз не бих могла! Пари да ми дават, не бих могла да живея тук! Никога! - наблегнах твърдо на последната дума.
- Голям камък хвърли, голяма дума не казвай! - припомни ми стара народна мъдрост.
- Я, стига! Не вярвам в суеверия! В кой век живеем? - скочих от пейката и се разсмях.
                                            Прибрахме се в големият град и живота продължи, а аз забравих случката. След време приятелката ме покани на излет, в Троянския Балкан. Бях разведена от много време и тя все се вживяваше в ролята на сватовница.
- Ела с мен, малко да се разнообразим. Ще бъдем голяма група. Всъщност, искам да те запозная с един Господин! Мисля, че ще го харесаш! - погледна ме закачливо и се засмя.
- Пак ли започваш? - нацупих  се, но ми стана любопитно.
- Какво толкова? Мъжът е свободен, привлекателен и възпитан! Красавец е! Не те насилвам. Ти сама ще прецениш. - смени бързо тактиката.
Съгласих се и отидох. Запознах се с мъжа. Приятен и симпатичен. С добри обноски и  широка усмивка. Припламна искра, харесахме се. Каза, че живеел близо до Троянският манастир. Не попитах къде. След поредица от писма и срещи, ми предложи да ме запознае с родителите си. Връзката ни вървеше към брак. Съгласих се. Една сутрин се появи пред дома ми. Качих се в синия Москвич и без да се колебая, поех към Балкана. Близо до манастира завихме и навлязохме в някаква махала, после минахме покрай малки обработени ниви и овощни градини. Малко по-нагоре се появиха къщите на друга махала. Вдясно на пътя, над реката забелязах поклащането на стар въжен мост. Сърцето ми се сви. Къде се озовах? Озовах се пред порутената пейка, в махалата, където някога  казах:"Никога!" Приех предизвикателството и нито веднъж не съжалих. Там, в китната балканска махала, намерих щастието и бях обичана. Както никога. Приятелката ми, при всяко  гостуване, не пропускаше да  ми припомни един наш разговор от миналото.
- Помниш ли как се зарече тук, преди години и какво ти отговорих?...
- Помня! Голяма дума не казвай!...Зарекох се, но съм тук и съм  благодарна на съдбата!...

© Илонка Денчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Никога не казвай "никога" »

6 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??