Предизвикателство (Конкурс):

Никога не казвай "никога"

Приключил

Привет, прозаици! Време е за новото предизвикателство. То ни е зададено от pastirkanaswetulki.

Ето какво ни пише тя:

"И така, новото предизвикателство за вас приятели-прозаици е да напишете разказ в рамките на 750 думи, чиято фабула да се развива около доказалата с годините своята житейска правдивост уникална мисъл: Никога не казвай никога"

Моля да се придържате към зададената тема и броя думи. Разкази надвишаващи 750 думи ще бъдат премахвани от участие, без значение художествена стойност или придържане към темата.

Успех на участниците!

Бел. модератора: Надявам се да участват само завършени разкази, без обещания за продължения, линкове към предишни или последващи произведения. Всякакви опити за печелене на гласове извън творбата няма да бъдат толерирани. Манипулиран вот чрез фалшиви профили води до декласиране на творбата, а на автора ще му бъде забранено да участва поне в три следващи предизвикателства. Редакции на вече качени произведения също са нежелани и ще водят до отпадане на творбата

Общи условия за Предизвикателствата:

Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Задаващият темата няма право да участва.

Детайли на предизвикателството

Категория Проза

Модератор самотния-вълк (Севделин Порчев)

Начало 4 октомври 2021 г. в 14:03

Краен срок за участие 20 ноември 2021 г. в 23:59

Край на гласуването 25 ноември 2021 г. в 23:59

Максимален брой произведения от автор 2

Кой може да гласува Всички регистрирани

За колко произведения може да се гласува 3

Кога да се публикуват произведенията Веднага след одобрение

Класиране по Процент гласували

Още Предизвикателства

Класация

12 резултата

1 място (16 29.7%)

Кацнал бръмбар на трънка...

Кацнал бръмбар на трънка…
До двадесетата си година живеех в малък провинциален град. Малък, но с много културни възможности за развлечение, и едно от тях сякаш беше “задължително”! Масовото участие вечер в разходката на “стъргалото”! Още нямаше домашни телефони и това беше основен начин на комуникац ...

Иржи

Проза » Разкази

2021-11-01T18:31:07+02:00 2.3K 8 61

2 място (20 27.1%)

Тя

Нежна теменужена нощ се спускаше над родопското село. Всичко беше побеляло от сняг. В кръчмата на бай Йордо беше шумно и задимено. Около една дървена маса маса бяха насядали на сладък мухабет младежите от селото, пийваха от червеното вино и пушеха свити цигари от собствения си тютюн. С изпразване на ...

di_t

Проза » Разкази

2021-10-10T10:08:38+03:00 1.5K 4 27

3 място (17 23.7%)

Никога не казвай “никога”

Всяко човешко същество заслужава най-малко частица любов, а някои хора са си заслужили океани от нея. Милчо беше мъж с добро сърце, но със сурова съдба.
Още като юноша беше диагностициран със стерилитет. Не прие тежко диагнозата си и продължи да живее както обикновено. С времето забелязаше, че девой ...

Amam1i

Проза » Разкази

2021-10-30T15:47:23+03:00 1.6K 10 18

4 място (16 23.2%)

Три случки и една мечта

Не успях да докарам успех за медицина.
Оказва се да учиш за лекар - никак не било шега работа!
По време на една сесия, мои стари приятели решават да ходят на врачка.
Случвам се наоколо.
Помъкват ме с тях. ...

rygit

Проза » Разкази

2021-10-13T13:41:26+03:00 2.4K 10 35

5 място (10 22.8%)

Вече не казвам "Никога!"

Една нелепа случайност ме накара, да премисля целият си живот, да изкатеря отново върховете, където блестеше слънцето, да сляза в дълбокото и да пия от извора на началото. Пътувах във влака, сама в купето и тъкмо се радвах на спокойствието и на красотата, която съзерцаваха очите ми, на отсрещната се ...

M1234567891

Проза

2021-11-12T16:19:01+02:00 1.8K 7 25

6 място (12 20.0%)

Голяма дума не казавай

Преди много години бях на творчески лагер в Троянската света обител, с градския хор. До обяд репетирахме, а следобед се разхождахме из околността. Красива природа, старинна архитектура и чист въздух. Друг свят. Една вечер с моя приятелка и колежка поехме пеша към близкото село. Вървим по пътя покрай ...

Лони

Проза » Разкази

2021-10-06T22:15:01+03:00 2K 3 14

7 място (5 10.7%)

Не казвай никога ..''никога''

По принцип рядко откликвах на покани за неделно разпиване, пардон неделни срещи
с познати на чашка-две узо.
От доста време при мен работеха две момчета сънародници, те бяха доволни, че им плащаха редовно всеки ден на касата по 45 евро, аз доволен, че изпълняваха съвестно работата си и нямах забележк ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-10-23T11:45:22+03:00 1.1K 4 12

8 място (5 10.5%)

Никога не казвай никога!

Колело си е животът.Върти се…Днеска така,а утре нещо друго.Уважение му е майката!
- От тебе нищо няма да стане,смотаняк.Ще бъдеш неудачник като вашите – поредната порция жлъч и тормоз понасяше петнадесетгодишният Димо от 8-ми Б.Растеше в бедно семейство и дупка в обувките му бе нещо обичайно. Имаше ...

Iv4ootgrada

Проза

2021-10-15T20:23:24+03:00 1.9K 1 17

9 място (4 10.3%)

Синя вина

„Аз, Ричард Томпсън, тържествено се заклевам, като член на гилдията на мимовете никога и при никакви обстоятелства да не огласявам дочутото или видяно от мен по време на работен пост…”
Из клетвата…
Гилдията на мимовете спря да функционира. Прочетох го във всички ежедневници, тиражираха го всички ТВ ...

Довереница

Проза » Разкази

2021-11-06T10:03:30+02:00 1.4K 4 8

10 място (4 10.3%)

Никога и Някога

Понякога човекът греши в усилията си да направи нещо по-добро и преживява провал, но по някога човекът е устремен от грешките си, предвид провала да направи нещо по-добро и това води до успех. Най-интересното от цялата тази работа е, че твърде често, на първа линия, успехът води до провал, който от ...

fantboy94

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Други

2021-10-24T16:21:27+03:00 1.3K 2 5

11 място (0 )

Формулата за алкохол и вода

Да се напиеш си е майсторство, а да се напиеш и да промениш живота си след този ден е талант. Е, това е и моят талант. Казвам се Любомир Желев и не, не съм четиридесет годишен мъж с два развода, три деца, липсваща професия и два и петдесет в джоба, които мисля да похарча за бира в кенче, защото е по ...

DeadPoetsSociety13

Проза

2021-11-10T10:26:46+02:00 1.4K 1 3

12 място (0 )

За машините и хората

Едно малко момиче вървеше по тясната пътека в гората. Прозрачното ѝ тяло беше направено от графенови клетки, от очите ѝ струеше светлина. Около нея звучеше красивата ария Мъртвата майка от операта Магдалена. Това бяха Богът на машините и Богът на хората, които имаха своята първа и дълго отлагана сре ...

malkatamiss

Проза » Разкази

2021-11-12T16:38:33+02:00 1.7K 1 2