Голямото семейство...
Голямото семейство е наистина голяма работа...
Така стана, че децата ни бяха доведени, заварени, преродени.. прескачаха се през две-три години нейните с моите и с нашето и всички бяха мои деца, така им казвах за да не се сърдят и от малки да не набират негативизъм... и добре, че сега всичко е евтиния, а не като едно време на големите се купуваха нови дрехи и обувки, а малките доизносваха, после отеснелите дрехи се режеха на ивици за връзване на доматите или лозето, а обувките горяха като се правяха компоти или лютеница... А сега не харесвам тази дреха или обувки... баам в коша за боклук, за рециклиране, де..
- Къде ходихте днес на екскурзия, момчето ми...
- В зоологическата градина при маймуните, тате... ама не излезнаха навън, пазачът каза че били в любовен период и са се скрили в клетката, а госпожата настояваше, ще им дадем орехи, бонбони само да излязат,. а пазачът невъзмутимо ''Госпожице, а вие бихте ли излезли при тази ситуация...'', друг път ще идем....
- Ами вие какво учихте днес, сладурано.. - попитах момиченцето.
- Тате, нищо интересно, госпожата ни казва ''Деца, днес ще ви разкажа как се е появил първият човек ''... а ние вкупом '' Неее, искаме да ни разкажете как се е появил третият..'', обаче не ни разказа.
- Тате, тате... искам енциклопедия,.. всички деца имаат..- прихленчи другият.
Погледнах го изпод вежди, пийнах ракийка, боднах мезе за тежест и му отговарям.
- То, баща ти едно време, само на енциклопедия се е возил... хайди бягай да си играеш, имаш конструтор, някоя книжка прочети......
Гледам по-голямкото момиченце рови, търси нещо ...
- Какво търсиш, миличка..
- Тате, изгубих си телефона... къде ли съм го затрила... - приплака тя
- Е, как така го изгуби, миличката ми....
- Ами ти на младини не си ли си губил телефона, а...
- Не разбира се, телефонът си стоеше винаги в антрето на масичката, та като звънне, да го чуваме и викахме този когото търсеха...
Дочух разговор от стаята на най-големия, беше отличен ученик и той имаше привилегия на самостоятелна стая, другите деца според пола, а не по съсловие, имаха общи стаи... беше включен скайпа на говорител.
- Е, как мина, вашите караха ли ти се за двойката от контролното.. - пита сина.
- О, размина ми се този път, сложих презерватив в сакото на татко, майка го намери... кавгата
започна и не се сетиха за мен..- дочух отсрешния глас...
Върнах се на пръсти в кухнята, да ама най-малкият вече ме чакаше там..
- Тате, искаш ли да играем на гатанки... Какво е това, дзън-дзън, мяу-мяу...
- Не знам... предавам се
- Е, това е котка в трамвай бе, тате ... ами какво е , дзън-дзън, бау- бау...
- Този път познах - и плеснах с ръце радостно - Куче в трамвай...
- Не, не позна... мама се връща от работа
Деца, какво да ги правиш... скокнах бързо и бегом към входната врата да посрещна мама....
Така е, голямо семейство, голяма работа...
© Petar stoyanov Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И имаш една голяма усмивка от мен
-
-
Ау, ужас,.. и мама носи накива неща в чантата си.. сега е мой ред да се смея г-жа ИнаКалина
-
Какво е това тате? - Върни го веднага в джоба на якето ми. - Ама то беше в чантата на мама!..."ще ми купи колело, ама друг път"..ах-да!- телефонът с шайба, почти ми залипсва Благодаря за усмивката
-
Благодаря, че се отбихте Иринакис и Зигфрид В, - голямо семейсто, голяма работа... и нещата от живота в крайна сметка, нали
-
Голям калабалък и всеки с дертовете си😊 Готин разказ.
-
Хахха браво! 🤣😂 смях смях
-
О, благодаря за съвета,...деца,какво да ги правиш,.. винаги да сме готови за изненади
-
дзън-дзън, бау- бау... - мама 😄😄 Брой си презервативите! 😄
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
