Нана познаваше терена като лицето си. Железопътната линия София – Варна преминаваше двойна през Пролома. В тунелите влизаше единична. В едната посока влакът влизаше в единия тунел. В обратната преминаваше през другия. Момичето знаеше разписанието до минутка. Можеше наизуст да отчете закъсненията и по звука познаваше преминаващия влак - без да гледа олющените табелки по вагоните. Можеше да отгатне дори броя на самите вагони. Цялата информация беше звукова и тя я познаваше в детайли. Беше се научила да се пази. Сега усещаше леката вибрация в релсата, предизвикана от моториста, който преминаваше надолу през Люти брод. В далечината се виждаше Зверино. Малко преди да види порутената, каменна хижа на завоя, Нана слезе от линията, пусна машината по инерция през твърдия насип и стъпи на шосето. Подпря мотора под сянката на голям орех и свали сака от багажника. Изми си лицето и си изплакна устата. Дъхът ù още миришеше на сгорещените намаслени траверси. Взе си дъвка от джобчето на късото яке и г ...