Някога баба много обичаше да ми разказва за Гората на мъртвите. Това е едно от онези суеверия, които един път влезнали в главата ти, никога не я напускат.
„И помни,“ казваше тя, „никога не погребвай мъртвите, така обиждаш не само природата, а и него.“
„Кой е той, бабо?“
„Духът от гората, милото ми.“
„А защо не трябва да ги погребваме? Другите не правят ли така?“
„Другите са глупаци. Другите не разбират какво си навличат на главите по този начин. Един път обидиш ли духът, е много трудно да го омилостивиш отново.“
„Бабо, разкажи ми.“
„В началото, когато се заселили първите, било много трудно. Селото ни било нападано от вълци и мечки, а бурите и ураганните ветрове били почти ежедневие. След около година хора започнали да изчезвали без видима причина. Макар и съселяните им да оглеждали къщата и около нея, не могли да намерят нито следи, нито нещо липсващо. Всичко било така, сякаш самият човек бил просто… изчезнал. Сякаш никога не е съществувал. Много от тях започнали да се изселват, но има ...