Бабите от махалата
Като в картина на Майстора... Още живеят в ума ми, макар и отдавна преселили се отвъд. Над тях расте гъста зелена трева и вятърът свисти из клонаците на старите акации, превземащи постепенно малкото гробище. Но тогава, всяко лято и в началото на есента, а понякога и по друго време на годината, привечер, щом всяка приключеше с домашните си задължения и попреминеше жегата, излизаха на пейката пред някоя къща, колкото да разменят лениво някоя и друга клюка и да дочакат козето стадо да се върне от паша. Бабите от махалата се редяха мълчаливо на пейката, промърморвайки: ”А, добър ден!”– вързали басмените си забрадки на тила, с шарени престилки, където морно отпускаха загрубелите от полска работа и шетане у дома кафеникави ръце. Току до моста беше къщата на дядо Деко и баба Искрена – единствена тя от всичките имаше по-съвременен поглед към света и женската красота и дори и на тази преклонна /според нас тогава/ възраст си боядисваше косата. Имаше широко червендалесто лице с ...