Гордостта е грях
ГОРДОСТТА Е ГРЯХ
Сигурно не само аз,но и всички хора,всеки ден грешим и понякога извършваме и някой от седемте смъртни гряха.Аз лично, май най- често имам проблем с гордостта. Но вчера ми се случи нещо, което ме накара да преоценя поведението и мислите си.
Пътувах в градския автобус и насреща ми седеше едра, направо дебела жена, доста тромава на вид. Мислех си с неприязън как така се е запуснала и изоставила, защо не положи усилия да изглежда по- прилично и прочие. Наближихме спирката и двете станахме да слизаме, аз я пропуснах пред мене и се обърнах с гръб на посоката на движение, за да си взема торбите багаж .В този момент автобусът рязко спря и аз политнах напред, като едва успях да се хвана за седалката. Ударих се в тялото на пълната жена и така останах на краката си. Разбира се, извиних й се, но в същия момент осъзнах, че ако не беше тя, щях да падна по гръб долу от платформата на пода на автобуса, по гръб и вероятно щях да разбия главата си. Най-малкото , щях да се отърва с комоцио и натъртвания по цялото тяло.
Мисля, че това ми се случи като урок , който може би често трябва да получавам, защото никога не се знае кого Бог ще изпрати да ни помогне в такива моменти. Тъй като съм дребна на ръст и не тежа много, явно трябва да приема едрите хора като олицетворение на надежда и стабилност по пътя ми.
© Neli Kaneva Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ясно ми стана, чак аз се разхилих 😁 Много е сладичко на чужд гръб. И на наш пак, де 😜
-
Ирка, не питай...Смяххх! Чак му обясних, колко е тъп
И послееее - животът ми обясни на мен колко съм тъпа
Да не ти казвам, сега по колко пъти гледам билетите -
Дейка, ама добре се посмя колко е смотан, нали 😁
Уникално е , права си 🤩 -
Първият грях, който се е появил най-напред, е гордостта. Тя е началото на злото в света.
"Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените" - Притчи 11:2.
Нели Канева, поздрави за поучителния текст! -
Аз не мисля, че това е гордост... Според мен, съдбата връща всичко, което обсъждаш или осъждаш. Лично мнение и наблюдение...
Преди години , при едно пътуване със самолет по недоглеждане реших, че часът на пристигане е този на излитане. Вечерта, преди полета един познат разказваше, как си изтървал самолета точно по същата причина. Умрях от смях за това...и на другият ден аз изтървах самолета. Животът има уникално чувство за хумор. -
Е, там опира точно до това, което казва Ирен. До опасните и неприемливи дози
-
Ох, с този цитат отваряш една тема, дето съм била свидетел на такива демонстрации на чест и гордост човешка, че още съм потресена и нямам обяснение и оправдание за подобни поведения.
-
Не е на Твореца.
Ако беше, светът щеше да е обитаван предимно от самураи
Честта идва от самоуважение, точно. Творецът, за жалост там е изтървал контрола .
"Той беше беден, но горд. Отказа парите, но спаси честта си"
Цитирам по памет.
Приятен разговор, безспорно. -
Много ми е приятно, че коментарите ни, ни карат да се замисляме един-друг. Ето сега Ирина и Ирен ме накараха да погледна по-дълбоко. Аз уважавам себе си и имам чест, но това не е самоуважение и самочест Уважавам се и се възхищавам на творението и на всички други творения.А моята чест също не е моя и тя е Честта на Твореца/Природата или както искате Го наричайте/
-
Прост и горделив, по ми влиза някак.
Чест, бе хора, чест. Достойнство. Хората за едната чест са си давали живота, навремето. Но това, когото са имали само нея и им е била безценна. Сега е друго.
Кой трябва да я определя? -
Ирен, жалко, че не може да се лайкват коментари, този уцели гордостта право в... щях да напиша "в сърцето", но гордостта няма сърце
-
"Прост и горд" , казваш няма? Никак не съм убедена. Може да няма израз такъв, ама хора колкото щеш, отговарящи на подобно определение.
Съгласна съм Щураче, за достойнтството, нека в предишния ми коментар там остане само самоуважението. То все пак е важно в определена степен. Всъщност всичко може би опира до "дозата", а дозата всеки сам за себе си я определя. Но все пак нито безсолната, нито пресолената манджа е вкусна, нали? Нещо подобно ми се струва, че е и със всички човешки, черти, качества и емоции. Но пък "залитанията" ни в определени посоки, ни прави индивидуални и различни. И това му е интересното. -
Няма да споря. Само ще попитам: Достойнството предполага да си достоен, как се определя това? Кой го определя? Сам за себе си ли го определяш? И за честта въпросът ми е същия?
-
Гордостта е чест, достойнство и себеуважение. Горделивостта е останалото, което изброяваш, Дари.
Без гордост почти се умира. Не съвсем, но....равосилно.
Пп: израз "прост и горд" няма. Няма и да има. -
Да, съгласна съм, гордостта е порок, каквато и да е, гордостта винаги гледа отвисоко, а това означава, че винаги поставя някого/някои на по-ниско равнище, т.е. дискриминира, подценява, надменна е. Запитайте се: Имате ли нужда от гордост, ако да, то защо? Самочувствието, достойнството не са гордост и нямат нужда от нея. От гордостта се нуждаят само хора с ниско самочувствие
-
Бог ти е дал урок. Бог е учител, той не наказва, само показва. Наказват хората. От нас зависи кой път ще поемем. В твоя случай едрата жена е трябвало да бъде точно там и точно тогава, защото нещо е пожелало това да стане. Случило ти се е чудо.
-
Благодаря за коментарите. Може би ще напиша нещо като обобщение, но засега идеята ми е още неоформена и неясна.
-
Ивита ми продължи мисълта. Огромна разлика. Не знам Библията кое от двете е имала предвид
-
Всяка една емоция, може да бъде градивна и разрушителна. Когато заклеймяваме гордостта, би трябвало първо да си зададем въпроса, какво точно е гордост и кое точно заклеймяваме. Ако под гордост разбираме презрително и пренебрежително отношение към други, поради прекалено голямо самочувствие и надменност или пък като превъзходство над другите, то това определено не е за гордост. Ако става въпрос за собствено достойнство и самоуважение, то това е нещо необходимо. Ако под гордост, разбираме се чувство на удовлетвореност действия или възможности, собствени или група от хора, към които смяташ, че принадлежиш и усещаш, чувство на дълг, то тогава може да е и много градивна.
-
Нели, мисля, че горделивостта е грях....Гордостта- от децата, постиженията в живота, родителите ни, историята ни, природата, която имаме, фолклора ни и т.н и т.н.мисля, че не е грях...Въпреки, че за много от тия неща нямаме пряка заслуга и са ни дар Божи, те са ни гордост . Към тях трябва да се отнасяме и с нужната доза благодарност.
-
Случката е действителна, разминах се със сериозна травма. Тълкуването е мое, гордостта е грях и според Библията. Не е хубаво да осъждаш хора с физически недостатъци, затова е грях.
-
За пръв път чета такова тълкуване. Дори не мога да го осмисля, но...прекалено нагодено към ситуацията ми идва. А ако вземем предвид това, че храната е наркотик, поражда зависимост и от храна се умира, дали пък дебелите хора не се изоставят нарочно с една единствена цел, да спасяват животи, рискувайки своя.
Не намирам гордостта за грях и тук не я виждам, също.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
