Известен ловец излязъл на лов за лъвове в саваната. Славел се той с безпогрешния си мерник. Много лъвове убил през своя над половинвековен живот. Може би колкото Джон Хънтър. А може би дори и повече. Но не ги убивал, за да търгува с тях, а само заради едната ловна страст. Обичал тръпката на дебненето и на натискане на спусъка. Велики мигове! Но най-много от всичко обичал да наблюдава очите на умиращите животни. В тях се настанявало нещо умолително. Някакво чувство на разкаяние. Сякаш му се изповядвали със съжаление за изядените от тях жертви, а той в такива мигове се чувствал като кюре, което от името на Бог им дава опрощение.

     И ето, че на Секновение - денят, в който паднала главата на Йоан Кръстителя, Ловецът бил застанал на любимото си наблюдателно място. Минали няколко часа, когато той мернал царствената осанка на едър млад лъв. Изтръпнал от радостното предчувствие, Ловецът се прицелил в главата на красивия хищник и натиснал спусъка. От такава дистанция било изключено да не уцели. След изстрела, лъвът залитнал и се строполил, а Ловецът с пъргава походка изминал делящите го около 300 ярда от жертвата. Бил много доволен от себе си и изпълнен с чувство на гордост от професионализма си. Но когато достигнал до мястото, където видял, че се строполява тялото на лъва, той изведнъж изпаднал в шок. Нямало никакъв лъв, а на земята, лежейки и стенейки, издъхвало почти плешиво джудже с голяма брада, спластена и накапана - истински клошар. Джуджето го гледало със зли очички. Изненаданият Ловец, стресиран от случилото се, успял само да промълви: Какво правиш ти тук, сред този пущинак? Джуджето отговорило: Аз съм Господарят на всички лъвове в саваната. Пазя ги и господарувам над тях! И бях такъв до днешния ти изстрел. Но как така господаруваше над всички лъвове? - попитал с неприкрито любопитство Ловецът. Как постигаше това? Ще споделя тайната с теб - отговорило джуджето. И без това няма смисъл да я отнеса в гроба. Господарувах чрез стихове. Омагьосвах лъвовете със своите стихотворения. Нещо като "Сезам отвори се" - сещаш ли се? Ловецът останал като гръмнат. Никога в своя немалък живот не бил чувал за нещо подобно. Джудже чрез стихове да господарува над лъвове! Сигурно не ме лъже - помислил си той. Каква полза може да има. И без това умира. И повярвал на думите на джуджето. Точно тогава то простенало: Кой дявол ме накара да се занимавам с лъвове. Ето че заради лъв умирам. И вперило злите си очички в Ловеца.

- Имам само една молба към теб - отронило то. Съкрати мъките ми и ме застреляй от упор в главата, а после разкажи на всички, че съм бил Господарят на лъвовете. Така и сторил ловецът. Вдигнал пушката. Взел на мерник главата на джуджето и пръснал мозъка му, който се разтекъл по изсъхналата саванска трева в пущинака. А после си обрал крушите от това място и дим да го няма. Ала забравил да изпълни втората част от заръката на джуджето - да разкаже, че то някога е било Господар на лъвовете. Затова и написах тази приказка. За да ви разкажа аз за това секнало чудо на Секновение!