Господарят на задния двор
На пръв поглед това е заден двор. Другият е за пред хората – цветенца, пътека, зидана чешма, малка, но удобна къща.
Там стопаните посрещат гости, там се хвалят с красотата. А после идват в задния двор и започва истинското представяне.
Щото на село цветя не се рупат. И красота не се пие.
А всичко това важното – ядене и пиене, е там. В задния двор.
Тичат кокошките, навирили крила, та дано петелът им обърне внимание. После, разбира се, е малко зор с напънат задник, ама си заслужава скубането по врата.
Пуйките пък гледат важно-важно, разхождат се като чорбаджии, влачещи крила и издаващи ориенталските звуци на автентичната си чалга.
В ъгъла е кафезът със зайците. Затворени са яко – хем да не бягат и се пречкат на добитъка, хем да са улеснени при общуването, донасящо още зайчета.
Има и една крава. Който доскоро си правеше компания с телето, но то внезапно изчезна, а на чардака увисна още ред суджуци. Та сега чака с упоение да я дърпат за цицките с надеждата да е дошло време за бика.
Кучето лениво зяпа облаците, изтегнало се пред дървената си къщичка. Зяпа и мисли… Поне така изглежда на нечуващите хъркането му.
Но настава тишина. На двора се повява Той. Голям, тлъст, бавен и важен. Центърът на двора. Господарят на калното торище. Повелителят на храната.
Хората бързат да му изсипят данта си навреме. Щото знаят какъв лют нрав има гладният им господар. Сипват, галено го зоват: „Шиши, Шиши…“, радват се на апетита му.
А той властно ги оглежда с малките си очички. Всички са замрели, всички нему се подчиняват. Дори кучето, което иначе гони мухите безрезултатно, е застинало мирно и с почит.
Власт!
Опияняваща всеки Прасчо…
И пречеща да чуе шепота на стопанката, застинала кротко зад мъжа си: „Готов е за Коледа…“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
