28.07.2020 г., 14:23 ч.

 Господи, и ти ли... ІV 

  Проза » Повести и романи
632 0 3
Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

4.

 

Зария забременя. Толкова се надявах братовчедът да се кротне и най-после да порасне. Появата на едно дете може да промени семейството към по-добро, но може и да го провали. Не съм знаела до този момент какво става в главата на Зария и какво е намислила. Всички чакахме с нетърпение раждането на детето. А най-много тетка Дила, която вече не издържаше на подмятанията на комшийките, че децата ѝ не могат да имат наследник.

Когато постъпи в болницата за задържане обаче, разбрах, че нещата не са толкова прости, колкото на мен ми се щеше.

- Како Боби – сподели на едно от свижданията с мен Зария. – Изпишат ли ме от болницата, ще се прибера при нашите. Не издържам психически повече.

Колкото и да я разубеждавах и да ѝ говорех, че за доброто на детето е по-добре да съхрани семейството си, тя бе непреклонна. Пак, докато лежеше в патологична една от акушерките, Буба, по тоновете на плода в петия месец, бе заявила, че детето ще е момиче.

- Няма как да остана в това семейство и да отглеждам детето си в такава обстановка. Да, условията са по-добри, отколкото вкъщи, но то ще страда заедно с мен. И методите на възпитание ще бъдат различни. Докато аз го уча на почтеност и честност, те ще го подтикват към безсъвестно отношение и лош морал. Цялата им рода е такава, свикнали са да получават всичко с връзки и протекции.

Зария се сепна, като се досети, че и аз съм от тази рода и затова уточни:

- Не става въпрос за теб, и ти като мене си приходяща, затова и толкова различна. Обичам те и каквото и да стане по-нататък, винаги ще гледам на теб като на близък приятел.

Просълзих се при това признание и ѝ се заклех да не казвам на никого за плановете ѝ.

Беше 1986 година, октомври месец. При постъпването ѝ в патологична бременност, лекарите недвусмислено я бяха попитали дали иска да задържи бебето. Бяха минали само няколко месеца от чернобилската катастрофа. Тогава, макар че последствията от нея щяха да се почувстват години след това, малко се информираше населението за опасностите от разпада на обогатения уран. Но лекарите по най-етичен и деликатен начин позволяваха на бъдещите майки да направят своя избор. Зария категорично им бе заявила, че да, иска това дете на всяка цена. Задържа го и по време на цялата бременност направи и невъзможното да го роди живо и здраво.

Прибра се при родителите си и се настрои психически за дълга и безвъзвратна раздяла с Василен. Но ние, с братовчед му, малко пообъркахме нещата. Дали за добро, или за зло, тогава не можех да преценя. Нещата никога не са само черни или само бели, по-скоро имат перленосив оттенък. Една вечер, когато Василен и батко му пак си пийваха на мъжка приказка, двамата с мъжа ми започнахме да му говорим, че това, което става между тях не е на добро и че той е човекът, който трябва да промени нещата. Убеждавахме го, че въпреки родителите му и мрънканията на майка му, трябва да отиде и да прибере бременната Зария при себе си, та детето им да се радва и на двамата си родители.

Леко на градус, придобил смелост, той отишъл при Зария и ѝ заявил, че трябва да се прибере при него. Иначе… не отговаря за последствията.

Младата жена, неохотно, но си събрала багажа и го последвала.

Но повторното им събиране, въпреки надеждите ни, както разбрах години по-късно от откровенията ѝ, не минало безпрепятствено. При един от почти ежедневните скандали, които спретвал невинаги трезвият Василен, той я заплашил директно:

- Ще те бия дотогава, докато не уморя детето в теб. Знам, че много държиш на него и ще направя всичко възможно да го загубиш!

Ненормалник, ако ме питат, но никой не ми иска мнението.

За разлика от предишното неуспешно раждане, това мина безпроблемно.

Зария получила първа контракция с болка към 20.00 часа в събота. Не му казвала нищо, докато контракциите не станали през 15 минути и внезапно околоплодните води ѝ изтекли. Той, вместо да поеме отговорността си на бъдещ татко по мъжки, изтичал да се жалва на майка си. Двамата дотърчали, и тетка Дила започнала да я успокоява, че до сутринта няма да роди. Зария обаче чувствала най-добре тялото си, бебето и нещата. Вече си била събрала багаж за родилното и ги подканила да тръгват по-скоро. Болките станали през 3 минути, когато стигнат болницата. Ония двамата останали да чакат асансьора за петия етаж, а тя хукнала по стълбите. Понеже и този път бременността ѝ едва личеше, дежурният персонал с тревога я попитал кога ѝ е терминът. Нещата се успокоили, едва когато им обяснила, че е насрочен за след три дни. Оказало се, че картоните за последния, девети месец, са на разположение на отделението в празничните и почивни дни.

Вратата се захлопнала след нея, точно пред носовете на придружаващите я. Докато ѝ направят тоалета, докато се изкъпе в предродилно, минали още 15 минути. Дежурният екип тъкмо си пиел кафето на по цигара и Зария застанала до една от родилните маси, очаквайки да ѝ обърнат внимание. Вече минавало полунощ и часовникът гонел 1 часа. Една от акушерките я съгледала и я подканила да се качи и да я прегледа. В следващия момент уплашено извикала:

- Момиче, що не казваш, че раждаш? Напъвай, напъвай! Още веднъж! Готово, имаш момиченце, 3100 грама и 50 см дълго. Ще стане манекенка!

Толкова бързо станало всичко, че за Зария протекло като позитивен сън. Нито имала разкъсвания, нито проблеми с изваждането на пъпната връв. Даже коремът й се събрал дотолкова, че после не й се налагаше да спазва диети, за да смъква натрупани килограми. Родилка-мечта.

Докато лежала върху масата с лед на корема, един от дежурните доктори, който провеждал за нещо си анкета, ѝ задал следния въпрос:

- Как преценявате, бързо ли заченахте?

Зария, щастлива, че всичко е минало безпроблемно и скоростно се усмихнала и мило му отговорила:

- Не знам, докторе, мъжът ми ме пазеше.

Дълго време диалогът се спрягаше от познатите ми като виц. Ми то, вицовете, се създават по действителни случаи все пак.

И въпреки че този път нещата бяха благоприятни от всяка гледна точка, не се бяха разминали без приключение. При записването на името на новороденото, медицинският секретар заявил на Зария, че не може да я кръсти Даяна, защото нямало българско звучене. Младите родители бяха повлияни от приказния брак на принцеса Даяна и принц Чарлз, и съчетавайки приликата му с името на свекървата – Диляна, се бяха спрели на това екзотично за нашата страна име. Зария не се поколебала и отвърнала на служебното лице така:

- Оставете първото име празно, пишете направо Василенова Иванова. Мъжът ми знае какво да направи.

- Ама, не може така!

- Няма не може, след като вие не позволявате, в службата по вписване на имената ще разрешат. Казах, че детето ми ще носи името Даяна!

След два дни изписаха майката и бебето без каквито и да било усложнения. Явно този път Господ бе благосклонен, или пък в добро настроение, кой може да каже? Или, както на мен ми се струва, изпитваше угризения за това, че първия път не се беше намесил, за да въдвори поне мъничко щастие и разбирателство в това разпадащо се семейство.

 

» следваща част...

© Елия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ире, за съжаление романът, който пиша е с автобиографични елементи. Всичко разказано дотук се базира на преживяно. Краят, както споменах в един по-прежен коментар, ще бъде художествена измислица, която можеше и да е реалност. Но има време дотогава. Момичета, благодаря за съпричастието!
  • Имам лошо предчувствие. Дано да греша. И дано да не е по истински случай. И дано да не се е случило така, че всички да са се втурнали да помагат тогава,когато е било вече късно, въпреки крещящите сигнали години преди това.
  • Благодаря, Марианка! Четеш ме, не се отказваш...
Предложения
: ??:??