Гост без предизвестие

Знаех, че има страни, където не може да отидеш неканен на гости. Случи ми се преди години да отида в такава страна.

Пътят ми минаваше през гр. Витенберг. Знаех, че това е малък, но с богата история град. Там живееше моята добра позната Зоя. Спонтанно реших да спра и да го разгледам. Привличаше ме възможността да видя града, който наричаха “малката Холандия”.

Влакът спря на малка гара. Хората излезнаха и всеки тръгна по своя път. Аз застанах с карта в ръка на перона. За мене всичко беше непознато и ново. След като минах няколко улици, реших да отида до Зоя. Тя ми беше направила подробни обяснения и аз бързо намерих къщата. За съжаление, Зоя беше в командировка и щеше да се върне на следващия ден. Сега оценявам, че постъпих доста безотговорно, като реших първо да разгледам града.

Първо се отправих към манастира, където Лутер е бил монах.

Докато обикалях и се възхищавах на сградите и статуите, притъмня и улиците започнаха да опустяват. Тогава започнах да се озъртам да търся хотел. И ето на следващия ъгъл видях надпис: “Частен семеен хотел”. Отвън всичко беше много привлекателно, красиво. Вече съвсем се стъмни и без да се замислям, влезнах. На вратата стоеше мъж в явно захабени дрехи, със съмнителна чистота. Това беше необичайно за тази страна, но нямаше време да търся друг хотел. Бързо ми оформиха документите и ми показаха къде мога да намеря стаята. За да стигна, трябваше да мина по два дълги коридора, където имаше само една лампа. Имах чувството, че гледам декор на филм за Парижките Потайности. Стаята беше много неподредена, чаршафите - мръсни. Мисълта да се срещна още веднаж тази вечер с мъжа на регистратурата ме отказа да се върна. Не бях получила ключ за стаята и при всеки шум наострях уши. Да не си помислите, че тази нощ заспах! Едвам дочаках утрото.

Щом се показаха първите лъчи на слънцето, и аз бях навън.

Сутринта видях и Зоя. Тя се зарадва, че ме вижда. След дълги извинения, което си беше само моя вината, че не се обадих предварително. Зоя предложи да направи закуска, да ме разведе из града. Аз обаче реших колкото е възможно по-бързо да си тръгна.

Обещах си, че никога повече няма да ходя на гости, без да съм предупредила!