Градска трагедия 19

Лежах на медицинската маса, подпряна на лакти, и наблюдавах притеснено как една симпатична русолява лекарка реже гипса ми с някаква странна на вид машинка. Побиваха ме тръпки от неприятното жужене, но иначе се чувствах прекрасно – скоро кракът ми щеше да е свободен.

Лекарката завърши външния разрез и се премести от другата страна на масата. Размърдах нетърпеливо пръстите на краката си.

Изведнъж вратата се отвори с трясък и в кабинета влетя мъж на около шейсет години с опърпана посивяла брада и кръвясал поглед. Едва се държеше на краката си. Явно беше пиян, миришеше силно на алкохол

– Докторке! – извика мъжът, после напсува чакащите в коридора пациенти, които бяха започнали да мърморят недоволно и затвори вратата. – Помогни! Боли ме ръката! Много ме боли, докторке! Нищо не помага!

Лекарката изгледа мъжа с присвити очи и се плесна по челото.

– Къде е гипсът, защо си го махнал, Иване?

– А, онази коруба – измънка мъжът. – Неудобно ми беше с нея. Като инвалид се чувствах.

– Иване, ти с всичкия ли си си? Ръката ти е счупена, трябва да стои в гипс. – Лицето на лекарката се бе зачервило от гняв. – Чудя се как си успял да го махнеш.

– Един приятел ми помогна. Взехме една ножовка и лека-полека, кръц – кръц и готово.

– Ще ти дам едно „кръц – кръц”, и си се напил на всичкото отгоре, вониш на бъчва, та се не трае.

– Извинявай, докторке, болеше ме, затова пийнах повечко.

– Сядай на онзи стол! – Лекарката помогна на пияния мъж да седне, след което опипа внимателно предмишницата на лявата му ръка.

– Ох, боли ма, докторке, по-полека. Нищо лошо не съм ти направил. Добра жена си, защо така ме мъчиш?

– Тихо! Сам си си виновен. Как можа такава глупост да направиш? – Мъжът сведе виновно глава. – Ще почакаш малко, сега имам друга работа – каза лекарката и дойде при мен.

– Бих могла да изчакам, мен не ме боли нищо – казах аз и се надигнах в седнало положение.

– Лягайте, лягайте, да махнем първо „корубата”, както се изрази господин… Иван.

– Благодаря, момиче, много мило от твоя страна – каза мъжът и ми се усмихна. – Но каквото каже докторката, това ще е. Помня я като малка, все се въртеше край баща си, Бог да го прости. Още тогава разбрах, че ще тръгне по неговите стъпки, свестен човек беше той и прекрасен лекар.

– Иване, дръж си ръката пред гърдите, така болката ще намалее.

– Добре, докторке.

Машинката отново зажужа. След няколко минути лекарката сряза гипса и от вътрешната страна. Сърцето ми заби учестено от вълнение. Копнеех да видя крака си свободен, копнеех да закрача бодро навън, копнеех да хвърля патериците завинаги.

Лекарка извади ножичка и започна да реже подплатата на гипса. Нетърпението ме изгаряше отвътре.

– Спокойно, момиче, всичко ще е наред – каза мъжът и ми намигна.

Аз се усмихнах насила и прокарах ръка през косата си.

Лекарката мушна пръстите си в разреза и отпра горната част на гипса. Примигнах, изненадана от грозната гледка, която се разкри. Кожата ми се бе олющила на парцали.

– Това е нормално – каза лекарката. – Ей сега ще го избърша и ще го намажа с лосион. След минутка ще е като нов. Мускулите са леко атрофирали, но бързо ще се възстановят. – Тя повдигна внимателно крака ми и избута долната част на гипса настрани, след което отстрани мъртвата кожа с влажен памучен парцал.

– Сега изглежда много по-добре – каза пияният мъж. Очите му светеха похотливо. – Чистичък, беличък. Имаш крак на манекенка, момиче.

– Дръж се прилично, Иване – измърмори лекарката.   

Страх ме беше да сгъна коляното си. Имах чувството, че отново ще чуя онова ужасяващо изпукване.

Лекарката мушна дланта си под коляното ми.

– А сега да го сгънем лекичко. Боли ли? Да? Няма страшно, ще мине като го раздвижиш. Но засега няма да го натоварваш много. И ще ходиш само с патерици, за да не стане фал.

– Патерици? Но нали…

– Всичко с времето си, мила. Потърпи още седмица-две – каза лекарката и ми помогна да обуя маратонката, която си носех в раницата.  

Настроението ми се пооправи, когато напуснах болницата. От време на време се престрашавах да докосна земята с дясното си стъпало, но все още чувствах крака си като дървен и не можех да ходя без помощта на патериците.