19.03.2017 г., 18:18  

Гражданско дело № ХХ

874 0 2
7 мин за четене

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО №…

Скеч от Генка Богданова

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

  1. ИЩЕЦ:  възрастен мъж от село
  2. ОБВИНЯЕМ:  млад мъж
  3. СЪДИЯ
  4. ПРОКУРОР

 

Съдебна зала. Съдията и прокурорът са заели местата си. В единия ъгъл пред масата на съдията седи притеснен ИЩЕЦЪТ – възрастен мъж в селско облекло. В противоположната страна   е  седнал ОБВИНЯЕМИЯТ  друг по-млад мъж с бинтована глава, гипсирана и провесена на бинт дясна ръка и гипсиран до коляното крак. На стола до него е  опряна патерица.

 

СЪДИЯТА:

Откривам гражданско дело № ХХ за нанесени морални и   материални щети на ищеца  Плачко Плачков от село Страдалово от обвиняемия Ташо Мераков. роден в с. Долно Уйно, живущ в град Бобошево.

Моля ищецът и обвиняемият да станат.

 

Ищецът  става прав и стои с наведена глава.  Обвиняемият се изправя с мъка, като се подпира с патерицата.

 

СЪДИЯТА:

Господин прокурор, моля представете обвинителния акт,  съгласно чл. 63, ал. 2 НПК.

 

ПРОКУРОР:

Уважаеми господин  съдия, предявен е иск, с правно основание чл ХХХ, ал.1 и 2 от НПК, от ищеца Плачко Плачков от село Страдалово и е образувано производство против ответника  Ташо Мераков, жител на с. Долно Уйно, за нанесени сериозни морални и физически вреди, изразяващи се в уронване на мъжкото достойнство на ищеца, и като следствие на изживян силен стрес, получен  инфаркт.

Ищецът претендира за парично обезщетение за нанесените му  неимуществени вреди в общ размер на 20,000 лв., заплащане на разноските по делото от обвиняемия и публично порицание на ответника.

Ответникът, редовно призован, се представлява сам и чрез писмени отговори и становища, оспорва иска на ищеца, като твърди, че е жертва на недоразумение и лош късмет, в следствие на което самият той е пострадал и физически, и морално.

 

СЪДИЯТА: Благодаря Ви, господин прокурор! (обръща се към ищеца)

 

Господин Плачков, разкажете какво се случи  на 1 септември тази година и какви са причините за подадената жалба и  последвалия граждански иск срещу ответника Ташо Мераков.

 

ИЩЕЦЪТ: (Върти притеснено каскета си в ръце и с наведени очи  и леко заекващ притеснено разказва)

 

   Ами то тоз резил не е много за разказване, ама щом трябва, срам-не срам ще разкажа. Онзи ден кравата ми се беше разгонила и нали вече си нямаме в селото бик за разплод, доведох я на тукашния бик. Ама то, нали е добитък, уж беше разгонена, пък от обед, че чак до икиндия  бикът я обикаля, докато стане работата. Каталясах от умора, кръстът ми се схвана, докато държах кравата и помагах на бика, пък и много окъснях, затуй  оставих добичето в  двора на един авер от казармата и реших да пренощувам в апартамента на дъщерята.

   Едвам се довлякох до там. Дъщерята много се изненада и гаче малко се притесни, ама  ме посрещна и рече да ме сложи да спя на диванчето в кухнята. Ама като видя на какво дередже съм, съжали ме и ме настани в спалнята си за по-удобно.

   Таман съм се успокоил и заспал,и засънувах  страшен сън. На една ливада сме, аз държа кравата за рогата, а бикът  с мътен от мерак поглед се е засилил към нея. Ама гадината му с гадина, като видя онова  огромно чудо, измуча уплашено, събори ме и хукна като пощръкляла към гората. Бикът се спря изненадан, погледна след нея, а сетне, без да му мисли  много, смени посоката и хукна право към мене… Направо си изкарах  акъла, стиснах очи и се стреснах, плувнал в пот.

   И точно тогава, преди още да съм се осеферил,  в мрачовата някой се стовари отгоре ми, една ръка ме  стисна (ще прощават госпожите в залата) за срамотиите и в същото време  усетих дебели, лигави джуки  да ме бацкат по устата. Още сънен и  разтреперан от изживения на сън кошмар, скочих като ужилен и изревах на умряло. Ама наистина ви казвам – ревнах като на умряло, щото нещо  ма  преряза в гърдите,  стегна ми сърцето като в менгеме и дъхът ми секна от болки. Нататък не помня, щото съм получил инфаркт и едва не умрях заради  ей онзи маскара, дето ми налетя в леглото посред нощ като разгонен бик и едва не ме  орезили на стари години.

   Искам обезщетение  и публично извинение през цялото село, не само заради уплахата и болките, които изтърпях, но и заради прякора, който ми лепнаха на село, като се разбра какво ми се е случило. Сега всички ми се смеят и ми викат „Такования Плачко”

 

СЪДИЯТА: (обръща се към ответника):

 

   Какво ще кажете в своя защита, обвиняеми? Ищецът Ви обвинява в  перверзия, нанесена обида на мъжкото му достойнство  и  предизвикан от Вашите среднощни „подвизи” в спалнята на дъщеря му масивен инфаркт.

 

ОТВЕТНИКЪТ:

 

Госпожо съдия, пледирам за невинност. Самият аз съм жертва на това недоразумение, както и личи от видимото ми състояние. Бях в командировка, но реших да се прибера по-рано и да изненадам приятно любовницата си (дъщерята на ей този караконджул).

 

СЪДИЯТА:

   Моля, без обидни квалификации! Въздържайте емоциите си и се придържайте само към фактите, иначе ще Ви наложа глоба за непристойно поведение.

 

ОТВЕТНИКЪТ:

 

Извинявам се, господин съдия, но само на Вас и на г-н прокурора! Ама точно заради фактите  сега съм в това положение. Факт е, че не звъннах предварително на гаджето си, но исках да я   сюрпризирам, като ѝ подаря една гореща любовна нощ, преди да се прибера у дома си. Имах ключ, тя си живее сама и тъй като до този момент често ѝ гостувах, влязох спокойно в апартамента, разсъблякох се  нетърпеливо и се вмъкнах, изгарящ от страст, под завивките на спалнята... Представете си колко стресиран бях аз, когато вместо  топлото, меко тяло на любовницата си, набарах в тъмното онова кокалесто, противно и вмирисано на оборска тор старче  и  преди да се усетя, страстно впих устни в  напуканите джуки на вонящата му на чесън уста, увенчана с бодлив мустак. На всичко отгоре  изпод мен се разнесе такъв рев, че от страх и изненада се изтървах по малка нужда и паднах от леглото разтреперан от ужас и потрес. Ударих си главата на нещо и замаян от болката и объркан,  изобщо не разбрах  как съм скочил гол  от терасата  на третия етаж и съм се разпльокал  като гнила круша на тротоара срещу нашия блок... точно срещу прозорците на най-голямата клюкарка  в квартала.  И не стига, че пет месеца брах душа  в  ортопедията, прикован с пирони  и разпънат като Исус Христос на разни уреди; не стига, че онази гадна бабушкера – комшийката, ме видяла и повикала  линейката, ами после  разпространила новината светкавично из квартала. Разбира се, жена ми научи за извънбрачната ми връзка с дъщерята на  този дъртак и за среднощния ни екшън и подаде молба за развод. И сякаш това ми беше малко, ами  сега и по дела ме мъкне  и цял чувал пари ми иска това  противно старче. Апелирам, господин Съдия, ако има справедливост на този свят,  отсъдете  и кажете, виновен ли съм, или не?

 

СЪДИЯТА: Хм, сложен казус! Съдът се оттегля за заседание. Моля почитаемите зрители (в случая – читатели) да вземат участие в обсъждането  на  казуса в качеството си на съдебни заседатели и определяне на  съдебното решение.

 

 

                                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега вече е ясно. Харесах!
  • Нали ищецът е възрастен мъж от село? Изглежда последно, преди съдията, не говори ищецът, а ответникът. Малко се пообърках какво става... Сигурно там, като се вземе предвид какво казва, трябва вместо "ИЩЕЦЪТ:", да пише "ОТВЕТНИКЪТ:", нали?

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...