Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я болеше, нито главата ù шумеше. Изправяше снагата си като тополка, хващаше се за небето и храбро пристъпваше. Идваше ù да литне от щастие. В жарта ù изникваха крилe. А после с дни лежеше и виеше от болки. Нищо не помагаше – нито коланът с магнити, който ù донесе синът от Англия, нито новите хапчета Флекс комплекс, които дъщерята прочела във вестниците и веднага ги купила. Нищо. Добри излязоха децата. Само си даваха напразно парите за нея. Сърцето ù отдавна се беше превърнало в пепел, а душата ù бе почерняла. Нищо не я радваше. Не помнеше кога е плакала за последно. В селото казваха, че имала корава душа. Само тя си знаеше и Онзи горе.
Реши да си легне по-раничко. Утре да има сили. Да не изложи ...