6.05.2008 г., 21:57 ч.

Грешката 

  Проза » Разкази
3673 0 22

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

10 мин за четене

Лили лежеше със затворени очи на спалнята. Тишината я изнервяше. Изнервяше я и монотонната музика, която слушаше съпругът И. От няколко месеца не можеше да го понася, нито физически, нито емоционално, но не намираше сили да му се противопостави или да го напусне. Стана от леглото и отиде до вратата на хола. Той седеше пред компютъра и чатеше. Беше в добро настроение. Как няма да бъде, когато всичко в техния живот се вършеше според неговите желания. Лили се върна в спалнята и легна. Притвори отново очи. След миг обаче почувства как тялото на Найден се стовари върху нея грубо. Тя извика от болка и уплаха. Това само го разпали още повече. Скъса тениската И и впи устни в гърдите. Захапа едното, после другото зърно. Това обаче не му стигна и повдигайки дупето И смъкна късите панталонки и бикините. Без да обръща внимание на съпротивата И, той влезе в нея и започна да се движи бързо, бързо. Лили лежеше безпомощна под тежкото му тяло. Беше разбрала, че е безполезно да му се съпротивлява. Усещайки, че той ще свърши, тя леко се дръпна назад. Не очаквал това, Найден инстинктивно също се дръпна назад и извади пениса си. Това съвпадна с неговото изпразване и Лили беше цялата изцапана с неговата сперма. Ядосан, че не можа да свърши в нея, Найден я удари няколко пъти и излезе от стаята. Лили остана да лежи разплакана и унижена.
.....
„Младата продавачка в денонощния магазин лесно запомни веселия и постоянен клиент, който се отбиваше всеки път по време на дежурството И. И не само се отбиваше, но и оставаше с часове при нея. Нямал семейство и празният апартамент не го привличаше с нищо. Тук при нея се чувстваше добре. Взимаше си бутилка водка и мъничко парче луканка и сядаше на пейката до дървената масичка пред магазина. След 22 часа нямаше много клиенти и тя му правеше компания. Естествено, без да пие. Изслушваше търпеливо неговото постоянно – „Много съм добър в работата, но не ме оценяват”. Свикнала беше на такива приказки. Повечето се жалваха от липса на пари и недооцененост. Постепенно те се сближиха  и Лили прие предложението на Найден да изкарат почивните дни някъде извън града. Този ден бързо дойде и те заминаха за Хисаря. Там наеха стая в хотел и два дена не излязоха от нея. Е, слизаха само до ресторанта да хапнат и отново се връщаха в стаята. Когато се завърнаха в техния град, Найден изчезна внезапно за около седмица. Не се появяваше в магазина, не отговаряше на нейните обаждания по телефона. Лили се чувстваше ужасно. В главата и се въртеше една натрапчива мисъл. „Дали не е било само за да я вкара в леглото си? Ужас...”
Той се появи и се държеше сякаш не беше мълчал. Весел и подпийнал, поръча дежурната си бутилка и луканка и седна на пейката. Лили седна до него и попита:
-     
  Защо не ми се обади? Къде беше? Тревожех се за теб.
-     
  Лили... – Найден се засмя – Нищо не се е случило. Започнах нова работа и трябваше да се концентрирам там.
.....
Всичко  между тях продължи по старому. Виждаха се отново в часовете на нейните дежурства, а почивните дни изкарваха или в неговия апартамент, или в хотела в Хисаря. След близо година Найден предложи на Лили да заживеят заедно. Тя прие. Естествено, малко я смущаваше лековатото му отношение към парите, но се надяваше то да се промени, щом заживеят заедно. След още половин година се ожениха. На сватбата нямаше много хора. Няколко приятелки и колежки на Лили и негови колеги. Кум му стана неговият началник. След подписването отидоха в малък ресторант. Лили беше малко разочарована. Искаше по-голяма сватба, но Найден я беше убедил в излишноста от големи харчове. Нали искаха да купят кола и да отидат на романтично пътешествие. Изненадата им беше голяма, когато кумът им връчи ключове и плик с пари.
-     
  Утре, като се наспите, се качвате на колата и отивате на морето. В този плик, освен парите, има и бележка къде да отседнете. Не се притеснявайте, всичко е уговорено. – обясни той.
-     
  Благодарим ви! – отвърнаха те, смутени от неочаквания подарък.
.....
На следващия ден Найден отиде до платения паркинг. Колата беше сива „Мазда”. Не беше нова, но много добра на вид. Какво от това. „На подарен кон зъбите не се гледат” – това си спомни той в този миг.
.....
В малкото селце, южно от Бургас, стигнаха за няколко часа. Намериха адреса, записан на листчето. Оказа се, че това е къща на кумата, която отдаваха под наем на туристи през лятото. Следващите  два дни изкараха като в сън. На третия привечер, прибирайки се от плаж, видяха позната кола пред къщата. Вътре ги чакаха кумът и кумата.
-     
  Хайде бе, хора! Ще изгорите в тази жега. Я елате тук да поседим, да кажем по някоя.
Найден и Лили взеха по един душ и седнаха на сянка под асмата. Бирата се студеше в чешмата, мезетата и салатите сякаш нямаха свършване. В късните часове смениха бирата на водка и скоро след това четиримата взеха да завалят думите. Кумата и Лили първи заспаха. Ей така, както бяха на масата. Найден стана да помогне на кума си да заведат жена му до стаята. Съблякоха я гола и я сложиха да легне. Найден се втренчи в нейното тяло.
-     
  Ей, кумец, харесва ли ти? Какво ще кажеш да ги сменим, а?
Найден не мисли много. Алкохолът и привлекателното тяло на кумата изтриваха последните капки разум в главата му.
-     
  Кумец, съгласи се! – каза кумът му с почти заповеднически глас – Пък като се приберем, имаш повишение от мен.
Тези думи окончателно убедиха Найден. Без да се бави, той отиде и взе заспалата Лили и я отнесе в тяхната стая. Събуди я и тихо и каза за предложението. Тя, макар и пияна, му отказа.
-     
  Ще правиш каквото трябва, иначе... – рече Найден и за респект и плесна шамар.
Лили се сви уплашена в леглото. Найден излезе и отиде в стаята на кума си. Размениха набързо няколко думи.
.....
Следващите дни Лили заживя с кума си. Той подробно и беше обяснил какви са перспективите пред тях, в случай, че откаже. Найден също гарнира своите доводи с няколко шамара. Вечерите се превръщаха в оргии. Кумата се насищаше бързо и отиваше да спи, а Найден оставаше в стаята и гледаше как Лили и кумът му правеха секс. Ревността го изяждаше отвътре, но амбицията да се издигне служебно взимаше връх.
.....
Кумът изпълни обещанието си.  Найден стана шеф, но скоро след това във фирмата плъзна слуха за причината за назначаването му. Хората виждаха ежедневните посещения на началника си у Найден, дори когато той беше на работа. А в малкия град нямаше скрито-покрито. Найден стискаше зъби... и прибираше поредната премия. Всъщност недоволството му идваше от друго. Той оставаше доста често в ролята на наблюдател. На няколко пъти намекна на кума си, но един студен поглед го караше да забрави за думите си. Кой знае колко щяха да продължат, ако кумът му не получи инфаркт, оправяйки жена си. Лили изпита облекчение, Найден също. Но и тревога, защото за негов шеф назначиха Стамен. Арогантен и също толкова амбициозен. Още първия ден привика Найден при себе си.
-     
  Знам как си получил мястото си и ако искаш да се задържиш, аз ще продължа с жена ти. Иначе си отиваш.
Едва ли трябваше да бъде убеждаван. Големите пари и власт бяха изтрили отдавна от съзнанието му всичко друго. Единствено поиска да не бъде страничен наблюдател.
Лили остана втрещена. Тъкмо си мислеше, че кошмарът свърши, когато Найден и сервира новината.  Нейното „Не” беше прекъснато от шамари и ритници. Мъжът И я удряше побеснял. Цялата си злоба към предния любовник той изля върху нея. Щом я наби, я съблече и изнасили.
-     
  Ще правиш всичко, което ти кажа и без „гък”! Сега отивай да се оправиш!
Лили кимна, обляна в сълзи.  На следващата вечер Стамен пристигна. Седнаха в хола и се хванаха за бутилката. Лили, облечена с къса прозрачна рокличка, им сервираше. След някоя и друга чашка водка Стамен я придърпа към себе си. Разсъблече я и започна да я целува по цялото тяло. Найден също се съблече. Застана пред Лили гол и възбуден. Един поглед беше достатъчен да я подсети какво да прави. Докато тя го обслужваше с уста, Стамен се съблече и седна на дивана. Обърна я към себе си и я постави върху члена си. Лили затвори очи.  Внезапно усети члена на мъжа си отзад. Той натисна силно и влезе.
-     
  Найдене, неее! – изпищя Лили.
-     
  Млъквай, кучко! – измърмори пияният Стамен под нея – Всички жени си мечтаете да ви чукат едновременно по няколко мъже.
Найден се пресегна и заби юмрук в лицето на Стамен. Може да беше мръсница, но все пак Лили му беше жена.
Стамен го изгледа учуден.
-     
  Извинявай, брато! Налей по едно.
Найден, без да прекъсва секса, се пресегна и взе чашите. Подаде едната на Стамен и двамата се чукнаха...”
.....
Лили стана от леглото и отиде до банята. Пусна водата и застана под душа. Ако можеше, щеше да измие всичката мръсотия, вътре в нея и вън. Добре поне, че Господ я вардеше да не забременее. Нито Найден, нито кумът, а после и Стамен го правеха. Свършваха в нея, без да се съобразяват.
.....
Лили излезе да напазарува. Отдавна не работеше.
-     
  Искам да се грижиш само за себе си! Да изглеждаш добре! Най-тежкото, което ще вдигаш, да бъдат пазарските чанти, тенджерите с яденето, легена с прането и пенисите, които те чукат! – след последните думи Найден се разсмя.
В магазина купи всичко от написания списък. Плати и тръгна да излиза.
-     
  Моля, госпожице! – Лили вдигна поглед и видя симпатичен младеж, който държеше отворената врата – Дайте да ви помогна.
Лили подаде чантите и тръгнаха към паркираната И кола. Тъмните очила скриваха празния И поглед. Седна в колата и тръгна. Подкара към края на града и излезе на главния път. Нямаше много коли. Лили пусна диск с музика и настъпи  педала на газта. Колата ускори. Стрелката сочеше 140.  Изпревари една кола, втора. От нея и вдигна предупредително ръка възрастен мъж. Лили се усмихна и зави още на ляво. Миг, преди да се забие в дървото, почувства свобода и облекчение.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мнението ми е, че стилът това произведение е междинен между онези, доколкото ги познавам, във в-к "Лична драма" и порнографски вестник!Примесен е с литературна "подправка"! Другият вариант-стилът да е литературен, но да е с похотливо-порнографска подправка, ми се струва, на пръв поглед, по-малко вероятен!

    ПП.Попаднах на него случайно, като проследих едно попаднало пред погледа ми мнение, състоящо се от удивителни знаци.
  • !!!
  • Каква житейска история само си написал ...потресаваща е !
    Поздрав ,Ице!!!
  • Историята е покъртителна и се чете на един дъх. Браво, Ице!
  • Благодаря ви!!!
    И на мен ми се иска да съм повече време тук, ама като ме подгони работата...
  • Ей Ице аплодисменти за хубавия разказ, макар и на места да е по грубичък (но реален истински).Напомня ми за една книга, която може би си чел на Емилия Дворянова " Госпожа Г".

    Поздрави ИЦЕ
    приятна вечер
  • Каква поява само ,май това леко покриване ти се е отразило добре .
    Поздрави !
  • Появи се отново и грабна вниманието. Браво на теб! Силен си.
  • Много си добър и в разказите, Ице!
    Поздравявам те и... недей да чезнеш така, че ни липсваш много!
  • Прочетох на един дъх!Страхотен си!Поздрав!
  • Обикновено не чета проза на този сайт, но...
  • Разказ с неочакаван край,
    но логичен.Вдига адреналина.
    Поздравления,Ице!!!
  • Болезнено и трагично...
    Добре че има червена точка.
  • Увлекателен разказ!
    Поздравления!
  • Благодаря ви!!!
    Весел ден на всички!!!
  • Чете се на един дъх!Увличащо с изненадващ финал!
    Поздрав!
  • Ице...шашардиса ме...много ме натъжи и развълнува...
    нищо не ни спестяваш...много болка има в този разказ...
    и...много ни липсваше...много. с обич за теб.
  • Благодаря ви!!!
    Съжалявам, че напоследък не бях с вас. И вие ми липсвахте. Спокойна нощ на всички!!!
  • Чета отдавна, но се логвам да те поздравя!
    Надушвам близка кръвна група!
    Супер си!
  • Днес като, че всички да сме се наговорили да шашкаме аудиторията!!!
  • !!!
    140 км в час са малко...
  • !!!
    Ице... разтърси ме!
    Липсваше!

    п.п. Моля те сложи червена точица
Предложения
: ??:??