Гронзогронтавър

   В тази държава „човек разполага с неограничени възможности да се изгради като завършен идиот."

                                                                     Здравко Попов

Отначало се разгони кучката на Карамфила, а после се появиха едни държавни чиновници и поискаха акциз, защото някой ме наклопал, че държа в мазето си бъчва с ракия. Казаха още, че около главата ми се върти облак от винарки, образуващи нещо като ореол на светия, поради което циганката, дето мете стълбището пометнала и искала да ме съди за кръвнина, но според елементарната логика това е абсолютна провокация, защото една циганка не може да пометне, дори да отиде да мете екарисажа; по вероятно е да пометне кучката на  Карамфила или да забременее паметника на свободата. Тази версия се потвърди много скоро и всички обвинения срещу мен се срутиха с гръм и трясък не само защото впоследствие циганката роди близнаци, а и защото онези намериха бъчвата празна и съвсем разсъхната, което си беше нормално, предвид безумната идея, че в моето мазе може да се открие пълна бъчва, дори при наличието на пепелянки, скорпиони  или динозаври. В края на краищата внучето на Карамфила, която живее на първия етаж под мен оставило вратата на апартамента отворена и докато тя се караше с жена ми, че изтупва чергата над прозореца в жилището нахълтали половин дузина улични помияри и се заели с най-благородното дело на света: грижата за продължението на кучешкия род. Съвсем естествено кучката на Карамфила посрещнала любезно добрите гости и ги въвел в хола, където да осъществят въпросното свещенодействие и когато стопанката се завърнала синя - зелена след лютата разправия, заварила цялата компания кавалери - ухажващи възхитената кучка. Веднага след това до мазето, където бях полегнал сред кашоните да отморявам след снощните отговорни дегустации  отново долетяха неистовите крясъци на Карамфила и квиченето на кучешката глутница, която стремглаво излетя навън, съпроводена от налъми, чехли и други подръчни средства.

Докато Карамфила крещеше по стълбището с ръце на хълбоците отдолу се зададе благоверният и съпруг, преоблечен като дядо Коледа и всичките винарки, дето се въртяха около главата ми се прехвърлиха към него, защото се бе насвяткал като президент на футболната федерация с някаква смрадлива джибровица и помиярите, които преминаха в този момент по тротоара се просълзиха и започнаха да кихат.

Дядо Коледа не успя да избяга навреме и Карамфила му нанесе няколко светкавични удара  по главата с бухалката, с която преди това млатеше кучетата, дето се бяха заклещили в хола, в резултат на което той се изтърколи по стълбището в мазето и на последното стъпало притихна. Когато го разбутах, видях, че е заспал. Редно беше да се погрижа за човека; не можех да го оставя така върху голия цимент и го затътрих до моето мазе, където го метнах върху кашоните и парцалите, специално предназначени за целта. Това ме е спасявало, когато не съм бил в състояние да се изкача до втория етаж и да оцеля дупката на ключалката. Само че в това време се втурна една  засукана  Снежанка и много разтревожена съобщи, че се е загубил нейният дядо Коледа.

„Къде е дядо Коледа; да идва веднага, че децата го чакат!"

Веднага се сетих, че това е новата възпитателка от близката детска градина, дето отдавна ме кара  да се обръщам по тротоара по няколко пъти, а жена ми ме рита по кокалчетата, но после забелязах, че не само аз се обръщам, но и всички онези хайлази, дето по цял ден праскат белот пред блока, когато е хубаво времето. Тогава стана ясно, че въпросният дядо Коледа, който доста отдавна изпълняваше ролята на съпруг на Карамфила и домакин в детската градина е ангажиран да участва в  коледното тържество  и да раздава подаръци на децата, но междувременно се е отбил набързо до кръчмата и това се оказа фатално не само за него, но и за мероприятието. На всичко отгоре Карамфила скочи разярена и подгони Снежанка, щото давала иширети на мъжа и, та едва я отървахме да не я издере.

„Ами сега какво ще правим без дядо Коледа, какво да кажа на децата? - плачеше  Снежанка.

Дожаля ми за момичето и реших проблема кардинално. Измъкнах онзи пиянгурин от мазето и начаса го разопаковах. Той само грухтеше като шопар и пърдеше. Смъкнах кожуха на дядо Коледа, калпака, брадата и ги нахлузих върху себе си, а него метнах обратно върху кашоните. Това имаше неочакван ефект: едно, че винарките отново се прехвърлиха на мен, защото брадата от памук смърдеше на джибри и друго - с тези одежди Карамфила ме помисли за съпруга си и докато се измъквах от мазето набързо ми стовари няколко бухалки по главата.

„Гиди, непрокопсанико! Пиянгурин, развратник, ще ти дам аз една Снежанка!"

Едва се отървах от Карамфила и връхлетя жена ми. Само това липсва; тя хич не е по-лесна. Срамно - несрамно полетях като мълния по улицата с развята брада и ореол от винарки около образа си, подобно на светия дух, подгонен от „свидетелите на Йехова".

Снежанка хукна по мен, а след нея  - жена ми.

Все пак намерих спасение при децата от детската градина, които като ме мярнаха, че спринтирам по улицата, припнаха да ме посрещнат с викове:

- Дядо Коледа, дядо Коледа, ела при нас, ние сме много послушни!

Накамариха ме и започнаха да ми се радват и да ми дърпат брадата. В този момент се сетих, че го няма чувалът с играчките. Ами сега! Има си хас онзи нещастник да го е забравил в кръчмата. Обясних на Снежанка за какво става въпрос и тя се хвана за главата.

- Моля ви се направете нещо!

Няма как, наложи се да спасявам положението. Казах на децата, че отивам да взема играчките, защото един зъл магьосник ги е скрил и хукнах към кръчмата. Както можеше да се очаква намерих чувала непокътнат в ъгъла, където го беше захвърлил онзи, грабнах го, ударих набързо една ракия и бегом - обратно. До тук - добре. Всичко щеше да е съвсем точно, ако не беше се появила конкуренцията. Баш на вратата на детската градина се сблъскахме с онзи стар изкуфялник дядо Мраз, дето по едно време го разжалваха, а после пак го реабилитираха; и той нарамил чувала  бърза при децата с някаква друга  Снежанка - нагиздена като руска девочка и с минижуп, въпреки че прехвърляше шейсет лазарника. Познах ги веднага и него и нея. И двамата бяха функционери от близкия партиен клуб на първата наша партия, разбира се, пенсионери и изпълняваха важно партийно поръчение. Суйни, буйни, ентусиазирани, мобилизирани, склеротизирани и готови за самоотвержена борба с класовия враг.

- Абе, бай Гочо - викам му - няма ли де мирясаш най-после!? Не си ли виждаш дереджето - едва креташ и си хукнал сега баш в детската градина политика да правиш? Много ще ти се зарадва Владимир Илич...

- Ами ти, бе Рашо - с тоя гол задник какво мислиш, че правиш? Да не си въобразяваш, че чичо ти Джордж ще ти напълни торбата с долари.

- Виж се на какво мязаш, бе! Ти не си никакъв дядо Мраз. Ти си на дядо му - дядо му. Ей там ще се срутиш и нито партията, нито докторите ще те оправят.

- А ти знаеш ли на какво мязаш, бе? Къде си хукнал с тоя облак от винарки? Смърдиш от километър на джибри; ще изтровиш децата. Ама че дядо Коледа се намери!

Междувременно между Снежанка и другата Снежанка се провеждаше следния дебат:

- Ние не сме ви канили на тържеството - обясняваше делово моята Снежанка - програмата предвижда друг сценарий и всичко е уточнено и отработено предварително.

- Ти за каква се мислиш, ма! - писна другата Снежанка - Та си хукнала да развращаваш децата с вражеска пропаганда. Ще ви дам аз един дядо Коледа! Ще ви дам аз една демокрация!

- Ама чакай, тук не става въпрос за политика, нито за пропаганда - опитваше се да обясни младата Снежанка - просто програмата е такава.

- Каква програма, ма каква програма! Знам я аз вашата програма. Империалистически мекерета! Да ми се махаш от пътя, че сега ще те оскубя!

- Само посмей да ме барнеш! - изрепчи се малката и очите и заблестяха гневно - Перушина ще хвърчи. По-добре върви да си лекуваш склерозата! Между другото ти Снежанка ли си или Снегурочка? Я се виж каква карикатура си с тоя минижуп и тоя скъсан чорапогащник!

В разгара на тия диалози се дотътри запъхтяна жената, а по нея  - синя зелена  - припкаше Карамфила. И двете моментално заеха настъпателна позиция. Зададе се отнякъде и кучешката глутница - зетьовете на  Карамфила и наклякаха наоколо, точейки лиги. Жена ми по принцип зае критична позиция по отношение на двете Снежанки, а Карамфила критикуваше всички наред. Единствено тя беше права. Нещо повече: според нейните разбирания тя е по-хубава от всички Снежанки на света.

 - Какво си мислите вие? Той едно време мен и Полатовският поп ме ухажваше, ама аз отхвърлих кандидатурата му. Видя ми се много прозд.

 - Не се притеснявай, тебе тепърва предстои да те ухажва Свети Петър - възрази жена ми - засукала ръкави и готова за бой.

 - Какъв ти свети Петър намесваш ти ма, мътните те взели! Няма никакъв свети Петър и другарят Ленин го е доказал в своите научни трудове - твърдеше другата Снежанка.

 - Кучета да те ядат - изпищя Карамфила - нали този твой другар Ленин го отлъчиха от черквата, защото откраднал на Архангел Михаил електрификацията.

 - Бау, бау! - обади се негодуващо едно от кучетата.

 - Не той ма, да ти се не види и главата проста! - намеси се компетентно жена ми - После го оправдаха, защото бил болен. Изкилил се като носел чувалите, а адвокатът каза, че няма доказателства, защото не било електрификация, а някакъв си НЕП.

 - Уж бил болен, пък когато отишли да го лекуват, играел хоро: две крачки напред - една назад  - коригира я Карамфила.

 - Май и Сергей Овчаров бил  замесен в далаверата. Откраднал от Козлодуй десетте божи заповеди и продавал сланина на Ахмед Доган.

 -  Той затъ онзи вашия Бакърджиев много стока беше - озъби се дъртата Снежанка - открадна пет - шест атомни централи заедно със стюардесите  и барем хиляда подводници от язовир Искър и си купи парцел на Марс край „Червеното петно"; говори се, че и хотели  вдигнал там.

 - Ами онзи Румен Станишев не открадна ли на Хан Крум джиесема? И сега отворил кебапчийница на Южния полюс и продава на Бойко Борисов арпаджик и плява  в Суходол.

 - Ти луда ли си, ма! За какво му е на Бойко Борисов тази плява? Тъщата си ли ще зоби с нея - обади се негодуващо моята съпруга.

 - Как за какво, ами да си нахрани коня; толчав генерал - няма да тръгне с магаре из София.

 - Побъркана бабичка! - възрази жена ми - Той не ходи нито с магаре, нито с кон. Той си има Мерцедес. Там сега всички са с Мерцедеси и магазините им са все Корекоми.

 - Ти много знаеш и затова си на това дередже. Корекоми били или наркоми; майната ти! Ами твоят хубостник къде се е помъкнал с тая торба като някакъв клошар при децата. Дегизирал се като  дядо Коледа, а пък си загубил шейната. Къде ти е шейната и къде ти са  козите, бре?

 - Те не са кози, а елени - контрира я младата Снежанка.

 - Ти не ма учи какво са, ма кучко разгонена - сряза я веднага Карамфила - ами я се виж на какво мязаш с тоя минижуп посред зима. Нагиздила се, накичила се със стъкълца и тенекийки като Ямболска циганка, а пъпът и отвън и цепката и се вижда отдолу. И на ония дърти изкуфялници  - дядо Мраз и дядо Коледа очите все там забодени. После що имало изневери. Ами ще има...

 - Бау, бау! - потвърди помиярът.

 - Така е, ама вий сте виновни! - зъбеше се дъртата Снежанка - Натресохте я тази демокрация на хората, а сега що крадели, що изневерявали, що се друсали, що бягали на запад?..

 - А онези вашите са големи хубавци - заяде се Карамфила - продадоха маята за киселото мляко от Шипченската мандра на  японците, а на нас пробутват някакъв си „бацилус булгарикум" за седемдесет стотинки кофичката; чумата да ги тръшне!

 - Бау, бау! - излая помиярът.

 - Какъв „бацилус булгарикум" ти продават, ме чумо проста. На тебе и бацилус лайнарикум ти стига. Я се виж на какво мязаш!

 - Ми ти, ма  брантийо! Дърто чучело с минижуп. Децата ще получат уплах само като те мярнат от далеч. Каква Снежанка си ти! Сурата ти като на баба Яга след като я изплюл вълка. Краката ти само кожи и разширени вени. Да се махаш от тук да не плашиш децата, кучета да те ядат!

 - Бау, бау! - потвърди помиярът.

 - Ми ти, ма  вещице, какво търсиш тук! Онзи твоят идиот затова е на този хал - все пиян се влачи от кръчма в кръчма  и врънка да го черпят.  Открай време нямаше акъл; изпусна мене кога бях млада и хубава и налетя на караконджул като тебе да му чука сол на главата.

- Ти никога не си била млада и хубава, ма мършо такава - настръхна  Карамфила - Той затова ли пукна набързо онзи твоят скапаняк? Щото си много свястна. През ден идваше при мен да се оплаква  и аз  - будалата - нали съм си добра душа, все го утешавах: „Трай - викам му - ей го моят все пиян; докторите казаха, че ще мре, тогава ще те взема." Да, ама не умря той, ами оня. Умори го набързо кучката проклета. Когато правили секс, тя му говорела за Ленин и Сталин колко добри били в леглото.

- Той и твоят се е наканил да върви нататък - репликира я дъртата  Снежанка -  върви пиян по улицата и все се заканва: „Мамицата и  - казва - на  Карамфила, ще я направя аз една вдовица!"

- Кого ма, мене ли ще направи вдовица, Господ да го убие!

- Ми тебе, ами коя друга. Ама като те гледам каква си развалина, може и да го изпревариш. От кога си заразправяла на жените: „Като умре единият от нас, аз ще ида в Чехия при сина." Но май няма да идеш в Чехия, а направо към Драгановите гробища. Там ти е мястото. Ама и да пукнеш, вече не го искам този твоя. Нищо не става от него.

- То не се знае кой - кого ще изпревари - намеси се компетентно моята бабичка - и аз така се канех да ходя във Франция като умре единият от нас, ама го гледам моят хубостник хич няма намерение да мре. Станал вече дядо Коледа и се подветрил по младите Снежанки, ама  да му мисли! Само да усетя нещо гнило и моментално ще му откъсна топките...

- Ама стига, моля ви се, разберете се най-после - приплака отчаяно младата Снежанка - Ето че и децата дойдоха. Поне от тях се засрамете!

И наистина дечицата се юрнаха насам и ни заобиколиха с възторжени крясъци. Едни викаха:

„ Дя - до Ко - ле - да! Дя - до Ко - ле - да!"

Други пригласяха:

„ Дя - до Мраз! Дя - до Мраз!"

Трети:

„Сне - жан - ка! Сне - жан - ка!"

Четвърти:

„Сне - гу - роч - ка! Сне - гу - роч - ка!"

А някои се деряха до посиняване:

„Ба - ба Цън - цър - ка! Ба - ба  Цън - цър - ка!"

Баба Цънцърка беше моята бабичка.

„Бау, бау, бау!" - прибавяха  зетьовете на Карамфила.