Никъде не мърдаше без шарената си раничка.
Без Отровния гущер с кожа от шарени мъниста.
Имаше и заешка опашка - подарък от някакъв тип.
"Не е ли сладка?" - питаше тя.
"Ти си сладка." - отговарях аз.
Подарих и заешки ушенца.
"Не са ли сладки?" - питам - "За теб ги откъснах."
"Ти си болен." - последно я чух да казва.
До днес...
Срещнах я случайно.
Нейното "здрасти" носеше чанта GUCCI...
Но аз нещо не бях в настроение. ...