Разправят си бабите.
Стоят на припек и си разправят.
Какво ли не си измислят?
Сега си разправят за гугутките на балкона. Кога дошли, откъде дошли, защо дошли? Защо все пред тоя балкон кацат?
А там, зад тоя балкон, доскоро живееха двама старци. Техният свят беше затворен в апартаментчето на втория етаж. Връзката им с външния свят беше само през балкончето. Сами! Толкова тихи, че ако не знаеш, че там живеят хора, няма и да разбереш. Навън излизаше много рядко бабата и то само до магазинчето. Дядото не можеше да ходи. При хубаво време успяваше да излезе на балкона.
Там кацваха на две столчета и застиваха един до друг. Ще помислиш, че са неподвижни, но ако се вгледаш по-дълго, ще видиш, че от време навреме устните мърдат и ръцете нежно се докосват.
Та разправят си бабите...
Баба Айше напуснала тоя свят от клозета.
Там моторчето ú цъкнало за последен път и душата ú излетяла през комина.
Не е могла да излезе от другаде, защото бабата леко се наклонила и затиснала вратата.
Дядо Айдън, който с ...